7. Лечение при детска церебрална парализа

За повлияване на някои от симптомите при детска церебрална парализа, контрол и подобряване на функционалните особености, копиране на болката и намаляване рисковете от развитие на някои типове усложнения при много от пациентите с ДЦП се назначава подходяща медикаментозна терапия, съобразена с възрастта и особеностите на болестния процес.

Сред най-често използваните лекарства се включват:

• мускулни релаксанти: мускулните релаксанти са една от най-често използваните групи, тъй като успешно повлияват мускулната спастичност и свързаните с нея оплаквания. Едни от най-често използваните представители са баклофен, дантролен, тизанидин, диазепам и други. Прилагат се перорално, като дневната доза се съобразява с възрастта и теглото на детето
• ноотропни лекарства: пирацетам, церебролизин и други, приложени перорално или инжекционно се използват за подобряване на психоемоционалното състояние и когнитивните способности
• антиепилептични средства: при наличие на съпътстваща епилепсия се назначава и подходяща антиконвулсивна терапия, като най-често се използват карбамазепин, валпроати, топирамат, габапентин, клоназепам и други. Ранното лечение на съпътстваща епилепсия има важно значение за оптималната ранна рехабилитация и подобряване качеството на живот
• ботулинов токсин: локалните апликации в съответния спастичен мускул позволяват редукция на мускулната спастичност за период от около четири до осем месеца, като може да се използва и инжектиране в съответния мускул на лицето за намаляване на прекомерното слюноотделяне

Физикалната терапия и рехабилитация има ключова роля и се прилага от най-ранна възраст за лечение на детска церебрална парализа. Многобройните възможности на избор, които предлага, позволяват индивидуализиране на терапията и подбор на оптимално лечение за всеки конкретен случай:

• кинезитерапия: изключително полезен метод, който стимулира координацията, подпомага вертикализацията, засилва определени мускули, стимулира равновесието и ориентацията в пространството, подобрява трофиката на мускулите, стимулира сензорната интеграция. Прилагат се рефлекторна кинезитерапия с рефлекторно придвижване по Войта във възрастта от 1 до 18 месеца и невро-развойно лечение по Бобат, както и аналитична кинезитерапия, стречинг, масаж и други
• електростимулация: прилага се обикновено във възрастта между 6 и 18 месеца за засилване на отслабените мускули антагонисти на спастичните
• термотерапия: показва изразен миорелаксиращ и трофичен ефект, като се прилагат топлинни процедури, студови процедури и други
• хидротерапия: показва трофичен и миорелаксиращ ефект, стимулира сензорната интеграция, като при изпълнение на процедурите е необходимо главата и сърдечната област да останат извън водата
• други: механотерапия, ерготерапия, позиционно лечение, вестибуларно стимулиране, електромиографски фийдбек, радиална ударно-вълнова терапия, робот-асистирана терапия и много други намират място в лечението на ДЦП

Този метод на лечение може да се използва в ранна детска възраст, обикновено от навършване един месец до около четири години при наличие на изоставане в двигателното развития, дефицит на вниманието и двигателна хиперактивност, изоставане в психологическото и говорно развитие и повишен мускулен тонус.

Хипербарната оксигенация води до реактивация на бездейните неврони, подобрява разпространението на кислорода и кислородната наличност в тъканите, стимулира фагоцитозата, стимулира двигателната активност, подпомага активирането на пасивния и активния говор и други.

За постигане на желания ефект обикновено са необходими четири до осем курса годишно, като всеки курс се състои от 20 до 60 процедури, извършвани веднъж или два пъти дневно.

Хипербарната оксигенация е противопоказана при гърчове, фебрилни състояния, болести на вътрешното ухо, наличие на шънтове и други.

Оперативното лечение може да се приложи при различните форми на детска церебрална парализа, като основната цел е подобряване на двигателните функции, улесняване на движенията, намаляване риска от някои усложнения и други. Основните направления в хирургичното лечение са в зависимост от целта на интервенцията:

• неврохирургично лечение: при деца с повишено вътречерепно налягане в резултат от прогресираща хидроцефалия или кистнич формации се поставят шънтове. При силна и неповлияваща се от други лечебни мерки мускулна спастичност може да се наложи извършване на задна дорзална ризотомия, като друга опция на избор е имплантирането на баклофенова помпа за отделяне на медикамента през определен интервал
• ортопедично хирургично лечение: целта на този вид оперативно лечение е стабилизиране позата на тялото и крайниците, осигуряване на необходимия обем на движение, адекватни опорни точки, като се прилагат костни и/или мекотъканни операции. Мекотъканните операции се състоят в промяна на залавните места на сухожилията, като се прилагат след 5 годишна възраст или по-рано при наличие на съответните показания. Миофибротомия е ефективна при лека степен на повишен мускулен тонус, като се явява алтернатива на инжектирането на ботулинов токсин. Костни операции се назначават при ставни контрактури и деформации с цел осигуряване на съответния обем движение на ставите

За лечение на детска церебрална парализа могат да се използват изключително голям брой и разнородни методики, като основната цел е облекчаване на симптомите, подобряване на двигателните функции, улесняване и насърчаване усвояването на нови умения, както и намаляване риска от развитие на усложнения:

• рекреация: посредством адаптирани двигателни занимания (или подходящ спорт), като например плуване, танци, баскетбол, терапевтична езда и други, се стимулира двигателното развитие и емоционално равновесие, като едновременно с това се улеснява и социалната адаптация
• ортези и шини: изборът на подходяща ортеза е строго индивидуален, съобразен с особеностите и тежестта на болестния процес. Дизайнът на ортезите и целта за тяхната употреба са строго специфични в зависимост от тежестта на засягане на двигателните функции, съответно различават се при ходещи, стоящи и нестоящи деца. Използват се с цел осигуряване на стабилна опора, предпазване от вторични деформации, улесняване усвояването на нови умения, подобряване на походката и други
• други помощни средства: в зависимост от вида на развилите се усложнения, съпътстващи заболявания или особености на болестния процес може да се наложи употреба на слухови апаратчета, диоптрични очила, инвалидни колички и други
• логопедична терапия: съвместната колаборация с логопед може да подпомогне говорните затруднения и да стимулира пасивната и активната реч. Допълнително работата с добър логопед може да има позитивен ефект върху способността за преглъщане и хранене
• стволови клетки: този метод на лечение все още е в изпитателна форма и тепърва ще разгръща своя потенциал, като може да се окаже ефективна алтернатива и осигуряване на терапия във възможно най-ранни срокове
• други: трудова терапия, психотерапия, когнитивно-поведенческа терапия, биофийдбек, арт терапия и редица други могат да са от помощ в комплексното лечение на ДЦП