Детска церебрална парализа (ДЦП)

Детската церебрална парализа показва относително висока честота в световен мащаб:

• причини за ДЦП: дължи се на неправилно развитие на мозъчните структури в резултат от тежки инфекции, травми, асфиксия на плода, генни мутации, нарушения във васкуларизацията на мозъка, неонатална жълтеница и други
• рискови фактори за ДЦП: ДЦП се среща по-често при недоносени новородени, при преждевременно родени бебета с ниско тегло, при многоплодна бременност, излагане на токсини през бременността, както и редица инфекции на майката, преминали през плацентарната бариера

Съществуват различни форми на ДЦП в зависимост от естеството на двигателното разстройство:

• форми ДЦП според двигателното нарушение: най-често се среща спастичната церебрална парализа, която от своя страна се подразделя на диплегия, хемиплегия и квадрипареза според засегнатите структури. Други форми на ДЦП са дискинетична церебрална парализа, атактична церебрална парализа и смесена форма
• форми ДЦП според тежестта на протичане: при леките форми на ДЦП пациентите могат да изминават самостоятелно големи разстояния, но могат да имат прояви от други сфери. При лека към умерена форма са налице различни затруднения в самостоятелното придвижване, които могат да налагат използване на помощни средства. При тежка форма на ДЦП пациентите не могат да се придвижват без адаптивни устройства, често имат и редица други увреждания, затрудняващи ежедневието

Състоянието показва изключителна полиморфност, като важна особеност е, че симптомите не прогресират, а само се видоизменят в хода на растежа на детето:

• нарушения в движението и координацията: нарушения в мускулния тонус (спастичност, ригидност), атаксия (липса на баланс и координация), тремор и неволеви движения, нарушения в походката, засягане на фината и грубата моторика, предпочитания към определена половина на тялото
• нарушения в развитието: изразяват се в различна степен и могат да се регистрират още в първите месеци след раждането. Състоят се в забавяне в усвояването на основни умения, характерни за възрастта, като пълзене, лазене, седене, прохождане
• нарушения в говора и храненето: наблюдава се забавяне в развитието на речта, артикулирането, затруднения при сукане, дъвчене, преглъщане, като често е налице изтичане на слюнка през устата
• асоциирани заболявания: уврежданията на мозъка, водещи до ДЦП, могат да причинят и редица други нарушения, включително епилепсия, когнитивен дефицит, хронична болка, сетивни нарушения, увреждане на психичното здраве и други

Мускулната спастичност и ригидност, нарушенията в движението и проблемите с храненето могат да провокират различни усложнения, по-характерни от които са контрактури (скъсяване на мускулната тъкан), недохранване, психични нарушения (най-често депресия), аспирационна пневмония, остеоартрит, остеопороза, нарушения в дентицията, нарушения на съня и много други.

Детската церебрална парализа представлява резултат от непрогресираща, стационарна увреда на главния мозък, като за нейното установяване са необходими комплексни и целенасочени изследвания. Счита се, че най-рано диагнозата може да бъде поставена на възраст между 18 и 24 месеца въз основа на:

• разпит и преглед: важно значение имат анамнезата за бременността, излагане на рискови фактори и травми в комбинация с обстоен клиничен преглед, фокусиран върху оценка на симетричността на тялото, определяне на грубата и фината моторика, оценка на рефлексите и мускулния тонус, говор и други
• лабораторни изследвания: назначават се за подпомагане на диференциалната диагноза и оценка на наличието на усложнения
• образна диагностика: с най-голямо клинично значение са трансфонтанеалната ехография (извършва се до 6 месечна възраст), компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс на главата и някои допълнителни образни изследвания при необходимост
• допълнителни изследвания: оценка на зрение, слух, психично състояние, когнитивен статус и други

Липсва ефективно етиологично лечение на болестта, но са разработени различни терапевтични методи за подобряване на качеството на живот:

• лекарства за лечение на ДЦП: най-често се използват мускулни релаксанти за намаляване на спастичността. Опция на избор е инжектирането на ботулинов токсин в съответния мускул
• физикална терапия и рехабилитация: най-застъпен метод на лечение, приложим още след навършване на един месец. Включва подходяща комбинация от методи, като кинезитерапия, електростимулация, термотерапия, хидротерапия, ерготерапия, механотерапия, вестибуларно стимулиране и много други
• хипербарна оксигенация: може да се използва още от навършване на един месец и подобрява кислородната наличност в тъканите, стимулира двигателната активност, говора и други
• оперативно лечение: при необходимост може да се наложи извършване на оперативно лечение, като според неговата насоченост може да бъде неврохирургично (поставяне на шънт, имплантиране на баклофенова помпа, задна дорзална ризотомия) или ортопедично (мекотъканни или костни операции)
• други методи: рекреация, използване на ортези и шънтове, инвалидни колички и други адаптивни устройства, логопедична терапия, психотерапия, трудова терапия и много други лечебни методи могат да намерят място в комплексното лечение на ДЦП

Животът с детска церебрална парализа крие редица предизвикателства, като е необходимо обучение на родителите за подпомагане на редица ежедневни дейности, като общуване, хранене, лична хигиена, придвижване, обучение.

При леките форми на ДЦП прогнозата е добра и пациентите могат да водят сравнително нормален начин на живот. При умерените и тежки форми, особено при наличие на асоциирани заболявания, прогнозата не е добра, продължителността и качеството на живот са влошени.

Липсва специфична профилактика на заболяването, но някои мерки могат да намалят риска от появата му, като такива например са поставяне на задължителните имунизации, оптимални грижи за здравето преди и през бременността, регулярно проследяване на бременните жени, отказ от вредни навици и прием на лекарства, оптимални грижи за бебето за намаляване на боледуването и рисковете от тежки травми.