6. Как се диагностицира инконтиненцията на урина?

Обстойният разпит на пациентите, фокусиран върху акцентите на болестта, може да подпомогне значително диагностицирането на уринарната инконтиненция, както и определянето на нейния вид и тежест, а в някои случаи и изясняване на етиологията и рисковите фактори, които я провокират.

Фокусът при разпита на пациентите е насочен към:

• основни оплаквания: конкретните въпроси могат да насочат пациента да сподели важна информация, като например колко често ежедневно се наблюдава незадържане на урина, какви количества урина се отделят, наличие на провокиращ момент, като кихане, кашляне, вдигане на тежки предмети, наличие на други оплаквания, като парене, невъзможност за изпразване на пикочния мехур, болки
• подлежащи заболявания: важно е уточняването на налични подлежащи заболявания, като диабет, сърдечно-съдови нарушения, неврологични заболявания, включително деменция, болест на Алцхаймер, периферна невропатия, наличие на скорошни оперативни интервенции в областта на малкия таз и други
• рискови фактори: при жените основните рискови фактори включват бременност, раждане, менопауза, хормонални проблеми, докато при мъжете сред основните рискови фактори са проблемите с простатата. Рискови фактори, които не зависят от пола, са прием на някои лекарства (седативни, сънотворни, мускулни релаксанти, диуретици и други), наднормено тегло и затлъстяване, тютюнопушене, ексцесивна консумация на кофеин-съдържащи напитки, газирани и алкохолни напитки, цитруси, люти и пикантни храни и подправки
• водене на дневник: в някои случаи пациентите следва да водят подробен дневник на прием на течности (количества, вид) и отделянето на урина (кога е налице незадържане на урина, какви количества урина отделят)

Физикалният преглед включва обстоен оглед и палпация (опипване чрез натиск с пръстите) на органите, разположени в малкия таз, но също и проследяване за наличие на отклонения по хода на нервите, мускулатурата и други.

Клиничният преглед следва след обстойния разпит и е насочен към:

• видими промени и нарушения: при наличие на видими нарушения, като подутини, промени по кожата и лигавиците, липса на симетричност и други може да се съди за налични нарушения и заболявания, които да благоприятстват развитието на уринарна инконтиненция
• палпация на органите в корема и малкия таз: макар да няма особено висока информативна стойност, както например образните методи на изследване, палпацията на коремните органи, ректалното туше и преглед на гениталиите в някои случаи може да покаже добра информативна стойност
• неврологичен статус: определянето на неврологичния статус може да насочи към налично увреждане по хода на някои от нервите, нарушения в рефлексната дейност, откриване на недиагностицирани подлежащи неврологични увреждания, стоящи в основата на уринарната инконтиненция

Обстойният разпит и преглед на пациента могат да насочат към диагнозата, в някои случаи дори могат да определят вида на инконтиненцията и нейната тежест. За уточняване на етиологията на състоянието, подпомагане на лечението и определяне на общия здравословен статус на пациента се назначават някои изследвания.

Проследяването на някои лабораторни показатели и извършването на насочени образни изследвания позволява обективна оценка на състоянието, както и оценка на риска от възникване на усложнения.

Най-често се назначават следните изследвания:

• тест за измерването на капацитета на пикочния мехур: с това изследване се измерва количеството, което може да побере пикочният мехур, както и наличието на остатъчна урина след изпразване на мехура, като се извършва с цел търсене на признаци на лошо функциониращи мускули на пикочния мехур
• стрес тест: изследването цели установяване на незадържане на урина при елементарно физическо натоварване или покачване на интраабдоминалното налягане (например при кашляне)
• уринен анализ: урината се тества за наличие на бактерии (при съмнения за подлежаща инфекция), глюкоза, нитрити, песъчинки, бели или червени кръвни клетки, изследва се киселинността на урината и някои други маркери, които могат да улеснят установяването на причините, довели до инконтиненция
• пълна кръвна картина: проследяват се нивата на белите и червените кръвни клетки, маркерите на възпалението, някои ензими и субстанции, кръвната захар, хематокрит и други, които могат да насочат към откриване на причините, довели до инконтиненция, но също и да насочат към развитие на усложнения
• образни методи на изследване: в зависимост от подозренията на лекуващия лекар може да се назначи извършването на ултразвуково изследване с визуализиране на бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата, цистоскопия, която позволява визуализация на вътрешността на уретрата и пикочния мехур, както и изследвания за проследяване на уродинамиката

Полезна и подробна информация за различните изследвания може да намерите на:

• Анализ на урина
• Ултразвуково изследване (ехография) на бъбреци
• Ултразвук на пикочния мехур
• Цистоскопия
• Пълна кръвна картина (ПКК)
• Изследване на кръв