7. Лечение при инконтиненция на урина

Сред едни от първите мерки, които се назначават при незадържане на урина, се включват подходящите упражнения за подсилване на мускулите на тазовото дъно в комбинация с редица общи мерки, съобразени с особеностите на болестния процес, както и индивидуалните особености при конкретния пациент:

• упражнения на Кегел: упражненията на Кегел са едни от най-лесните за изпълнение, най-ефективни и съответно предпочитани от пациентите мерки за подсилване на мускулатурата на тазовото дъно. Могат да се изпълняват по всяко време, на всяко място, не изискват специална екипировка, а в дългосрочен план показват изключително добри резултати
• трениране на пикочния мехур: при някои пациенти добри мерки се постигат с така наречените тренировки за пикочния мехур. Състоят се в посещение на тоалетната в определени часове и уриниране, дори без наличие на позив. След няколко дни часовете за уриниране се изместват с 15 минути, като целта е осигуряване на време при наличие на позив. В някои случаи за подобряване ефективността на подобен вид тренировки се препоръчва биофийдбек терапия
• абсорбиращи превръзки: при леки форми на инконтиненция и периодично изпускане на малки количества урина опция на избор са абсорбиращите превръзки, които са достатъчно тънки и не се виждат през бельото, не нарушават комфорта и хигиената
• промени в храненето: дискутабилен е ефектът от промените в храненето, въпреки което при някои пациенти тези мерки сработват и водят до подобрение. Най-общо се препоръчва намаляване приема на кофеин-съдържащи храни и напитки, газирани и алкохолни напитки, цитрусови плодове, люти и пикантни храни и подправки
• ограничаване на вредните навици: тютюнопушенето, системната консумация на алкохол, употребата на забранени субстанции може да влоши наличната инконтиненция на урина по комплексни механизми, като допълнително излага и на риск от развитие на разностранни усложнения в дългосрочен план
• редукция на теглото: при наднормено тегло и особено при затлъстяване всяко намаление на телесното тегло води до облекчаване на тежестта, оказвана върху пикочния мехур и съответно води до подобрение на симптоматиката

Медикаментозното лечение показва двуполюсни резултати, често е с несигурна ефективност и относително висок риск от развитие на различни по вид и тежест странични ефекти. Ефективността на хранителните добавки също е дискутабилна, въпреки което в някои случаи се препоръчват.

Основните лекарства и добавки, използвани в лечението на уринарна инконтиненция, включват:

• лекарства за лечение на инконтиненция на урина: в зависимост от състоянието могат да се прилага подходящи антихолинергични средства (толтеродин, оксибутинин, троспиум хлорид и други) главно при спешна инконтиненция, алфа блокери (тамсулозин, доксазосин) при мъже с проблеми с простатата, спазмолитици, като мирабегрон, главно при свръхактивен пикочен мехур. В някои случаи, например при менопауза, локалното приложение на вагинален крем, пластир или други естроген-доставящи форми може да облекчи състоянието
• лечение с ботулинов токсин (ботокс): при липса на ефект от консервативните мерки, свръхактивен пикочен мехур и спешна инконтиненция на урина, задоволителен ефект може да се постигне с инжектирането на ботокс в мускулатурата на пикочния мехур, като може да се наложи повторение на процедурата на всеки три месеца
• хранителни добавки при инконтиненция на урина: лечението с добавки показва несигурни резултати, но при леки форми на инконтиненция в комбинация с упражнения и общи мерки може да доведе до благоприятен ефект. Обикновено се предпочитат добавки, съдържащи витамин Д, витамин Б12, червена боровинка, бабини зъби, ашваганда, ацетил-Л-карнитин, сао пелмето, мурсалски чай и други, като е необходима предварителна консултация с лекуващия лекар за уточняване на вида на препарата, дозата и продължителността на лечението

При тежка инконтиненция на урина, наличие на усложнения, сериозни и авансирали подлежащи заболявания, както и при липса на ефект от различните консервативни методи на лечение, се обмисля назначаването на подходяща оперативна намеса, като опциите на избор са много и се определят индивидуално:

• стимулация на сакралните нерви: за контрол на свръхактивния пикочен мехур и облекчаване на спешната инконтиненция опция на избор е стимулацията на нервите, контролиращи пикочния мехур. Това се осъществява с различни устройства, които предизвикват безболезнено подаване на импулс, подпомагат подсилването на мускулатурата на пикочния мехур и позволяват оптимално използване на неговия капацитет
• подходящи медицински устройства: налице е голямо разнообразие от медицински устройства, позволяващи контрол над инконтиненцията, като например вагинален песар (подходящ и при вагинален пролапс при жени), подобни на тампони уретрални устройства, поставяни при дейности, които могат да провокират изпускане на урина, катетри, поставяне на електроди в ректума или вагината за стимулация и подсилване на мускулатурата на тазовото дъно и други. Друга опция на избор е инжектирането на синтетични материали около уретрата с цел поддържане на уретрата затворена и намаляване неволевото изтичане на урина, като този вид терапия се прилага при някои форми на стресова инконтиненция
• хирургично лечение: хирургичното лечение се назначава само при липса на ефект от другите форми на терапия, при тежка инконтиненция, наличие на усложнения, пролапс на органи, като е необходимо обсъждане с лекуващия лекар на различните опции, ползите и рисковете, които крият. При стресова инконтиненция предпочитани процедури са слинговите интервенции, като се използва подходящ синтетичен материал под формата на мрежа или ленти и се поставя така, че да поддържа уретрата при повишение на интраабдоминалното налягане. Опция на избор е и процедурата за повдигане на шийката на пикочния мехур, интервенции за лечение на пролапс на органи, поставяне на изкуствен уринарен сфинктер и други