4. Усложнения и последици при енцефалит

Усложненията при енцефалит показват голяма вариабилност (от напълно липсващи до летален изход), в зависимост от редица фактори, по-важните от които са:

• възраст на пациента: най-висок риск от усложнения и дългосрочни последици се описва при лицата в напреднала възраст, следвани от бебета и малки деца, при които честотата на усложнения е по-ниска
• етиология на енцефалита: автоимунният енцефалит и някои форми на вирусен енцефалит (главно дължащите се на ХИВ, пренасяни от кърлежи или комари вирусни инфекции) показват тенденция към по-често развитие на усложнения и по-тежко протичане
• тежест на инфекцията: тежестта на инфекцията, довела до развитие на енцефалит, може да се отчита като прогностичен фактор за изхода от заболяването. Леко протичащите инфекции се асоциират с висок процент пациенти, напълно възстановени в рамките на няколко седмици, без развитие на усложнения и без дългосрочни последици. Обратно, при тежко протичане е налице правопропорционална зависимост към по-висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения
• своевременно лечение: всяко забавяне с диагностиката и особено с лечението на енцефалита крие риск от по-тежко протичане, засягане на различни отдели от централната нервна система и тежки последици в дългосрочен план

Усложнения се описват предимно при тежките форми на протичане на заболяването, като са възможни различни по вид и особености усложнения и последици в зависимост от редица фактори.

Сред възможните усложнения и последици от заболяването се включват:

• неврологични увреждания: неврологичните увреждания се описват често в клиничната практика и могат да включват парези и парализи, епилепсия и епилептични гърчове, нарушения в походката, нарушения в говора, слабост или липса на мускулна координация и други
• психични и когнитивни увреждания: с висока честота са и когнитивните нарушения, протичащи с нарушения на паметта и концентрацията, промени в поведението, личностови промени, засягане на речта и говора и други
• засягане на други органи и системи: възможно е засягане на слуховия или зрителния анализатор с развитие на голяма палитра от увреждания, вариращи по тежест. В зависимост от етиологията на заболяването са възможни и полиорганни увреждания

Развитието на кома и/или шоково състояние се считат за изключително лошо прогностични фактори, като в много от случаите се последват от изключително тежки и трайни неблагоприятни последици или леталитет.

От изключително значение за намаляване опасността от тежки усложнения и последици е ранната консултация със специалист и своевременната терапия, продължително наблюдение и допълнително лечение на пациентите с енцефалит, особено на тези, които спадат в рисковите групи.