2. Какви са видовете енцефалит, причините и рисковите фактори за неговото развитие?

В зависимост от локализацията на болестния процес се различават енцефалит (засяга се главният мозък), миелит (засяга се гръбначният мозък) и енцефаломиелит (при засягане на главния и гръбначния мозък).

В зависимост от произхода на болестта се различават най-общо следните два основни вида енцефалит:

• първичен енцефалит: състоянието се развива при директна инвазия на мозъка от различни инфекциозни агенти, като инфекцията може да е концентрирана в едно огнище или генерализирана (дисеминирана). Първичната инфекция може да се дължи на реактивация на вирус, съхранил се в неактивна форма след прекарано заболяване
• вторичен енцефалит: състоянието се развива в резултат от неправилна реакция на имунната система по повод на инфекция, извън мозъка. В този случай, вместо да атакува само причинителите на инфекцията, имунната система погрешно започва атака и срещу здравите клетки в мозъка. Вторичният енцефалит е известен още и като постинфекциозен енцефалит и обикновено се развива две до три седмици след първоначалната инфекция

В зависимост от етиологията на заболяването енцефалитът бива два основни вида, а именно инфекциозен и неинфекциозен, всеки от които допълнително се подразделя на различни видове.

Така например инфекциозният може да бъде с вирусна етиология (вирусният енцефалит е сред най-често срещаните видове енцефалит), бактериален, микотичен, протозоен.

Причините за развитие на неинфекциозен енцефалит, който се отличава с многократно по-ниска честота от инфекциозния, могат да бъдат подлежащи автоимунни заболявания, тежка реакция към отравяне или прием на определени медикаменти, травми и други. Автоимунният енцефалит и летаргичният енцефалит са изключително рядко описвани в клиничната практика форми на неинфекциозен енцефалит, протичащи с тежка клинична картина и висок риск от усложнения с дългосрочни последици.

Често етиологията на заболяването остава непълно изяснена. В случаите, при които причините за развитието на енцефалит са ясни, обикновено се касае за вирусен енцефалит.

Вирусният енцефалит е най-често срещаната форма на заболяването, като причинителите могат да се категоризират както следва:

• чести вирусни причинители: сред най-честите причинители са херпесните вируси, HSV (herpes simplex virus) тип 1 (обикновено води до грипоподобни прояви, лабиален херпес) и тип 2 (обикновено се асоциира с генитален херпес)
• други вирусни агенти: други възможни причинители от голямото семейство на вирусите са други херпесни вируси (Epstein-Barr virus, varicella-zoster virus) и ентеровируси (полиовируси, коксакивируси), паротитен вирус (причинител на заушка), цитомегаловирус, HIV (вирус на човешкия имунодефицит) и други, които показват по-ниска честота от херпес симплекс енцефалитите
• арбовируси: с ниска честота в нашите географски райони, но с висока в някои други страни, са енцефалитите, причинени от различните представители на голямото семейство на арбовирусите. Тук се включват пренасяните от комари вируси (причинители на West Nile треската, St. Louis енцефалит, калифорнийски енцефалит и други), пренасяни от кърлежи вируси (така наречените кърлежови енцефалити, като например Колорадо енцефалит, Powassan virus и други)
• детски инфекции: морбили (дребна шарка), паротит (заушка), рубеола в близкото минало са били едни от основните причинители на енцефалит в детска възраст, по-рядко при възрастни. Към днешна дата, след въвеждането на задължителните имунизации, честотата им е сведена до минимум

Вирусен енцефалит може да се развие като първичен или вторичен енцефалит в зависимост от особеностите на болестния процес и някои подлежащи рискови фактори, благоприятстващи развитието и прогресията на инфекцията.

Бактериалният (при сифилис, туберкулоза), паразитният (при токсоплазмоза, лептоспироза, трихинелоза) и микотичният енцефалит често протичат при генерализиране на възпалителните изменения по хода на мозъчните обвивки и развитие на менингоенцефалит.

При някои пациенти се наблюдава по-висок риск от развитие на енцефалит, както и по-тежко протичане с по-висок риск от развитие на усложнения, дългосрочни последици и съответно по-неблагоприятна прогноза.

Към рисковите фактори, създаващи по-висока опасност от тежко протичане на инфекцията и засягане на мозъчните структури от различните болестни процеси, се включват:

• възраст: обикновено изложени на по-висок риск са двете крайни възрастови групи, обхващащи бебета и малки деца (поради незрялост на централната нервна система, имунната защита и редица физиологични особености), както и лица в напреднала възраст (във връзка с полиморбидност, отслабена имунна защита в резултат от инволютивни процеси)
• компрометирана имунна система: отслабената имунна защита в резултат от подлежащо заболяване (ХИВ, СПИН, лимфоми, левкемии, неоплазми), провеждане на имуносупресивно лечение (продължителен прием на кортикостероиди, предшестваща химиотерапия, лъчетерапия и други), както и наличието на системни заболявания с лош контрол (диабет, хипертония, метаболитни нарушения и други) излагат пациентите на по-висок риск от развитие на енцефалит и неговото тежко протичане
• географски фактори: в определени географски ширини преобладават различни форми на заболяването (главно различни видове вирусен енцефалит). Така например за Европа са по-характерни херпес вирусните енцефалити, докато за тропическите страни са по-чести предаваните от комари вирусни енцефалити
• годишен сезон: конкретният годишен сезон касае повече аробивурнсите енцефалити, като се описва по-висока честота в зависимост от характеристиките и особеностите в жизнения цикъл на кърлежите и комарите, пренасящи съответните вируси
• вредни навици: някои вредни навици, като например нездравословно и непълноценно хранене, тютюнопушене, наркомании, системна злоупотреба с алкохол, злоупотреба с достъпни без рецепта лекарства, заседнал начин на живот и други по един или друг механизъм водят до увреждане на защитните сили на организма и могат да предразположат към инфекции и съответно засягане на централната нервна система

В някои случаи лошите социално-икономически условия, затруднен достъп до медицинска помощ, ниска лична и битова хигиена могат да допринесат за разпространението на някои вирусни инфекции и съответно излагат пациентите на по-висок риск от развитие на съответната форма вирусен енцефалит.