- Какво представлява енцефалитът?
- Какви са видовете енцефалит, причините и рисковите фактори за неговото развитие?
- Симптоми на енцефалит при бебета, деца и възрастни
- Усложнения и последици при енцефалит
- Как се поставя диагнозата при енцефалит?
- Какво е лечението при енцефалит?
- Как да се предпазим от развитие на енцефалит?
- Възстановяване след енцефалит
6. Какво е лечението при енцефалит?
Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с енцефалит, се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на болестния процес, възрастта и индивидуалните особености на пациента (наличие на придружаващи заболявания, алергии и други), диагностичните находки, уточняването на етиологията и редица други фактори.
В много от случаите лечението е предимно симптоматично, насочено към стабилизиране състоянието на пациентите и намаляване риска от възникване на допълнителни усложнения. Във връзка с това се препоръчва хоспитализиране на пациентите и активно мониториране на състоянието им.
Най-общо лечението при енцефалит включва някои от следните мерки и средства:
- противовирусни лекарства: тъй като често се касае за вирусен енцефалит, при някои от формите ефективно могат да се приложат антивирусни лекарства, главно от групата на антихерпесните препарати (ацикловир), препарати, ефективни срещу цитомегаловирус (например ганцикловир) и някои агенти със смесено действие и активност срещу различните херпесни вируси, цитомегаловирус и други (например фоскарнет). Противовирусните лекарства обикновено се понасят добре от пациентите и рядко водят до сериозни странични ефекти. При пренасяните от инсекти (кърлежи, комари) вируси тези лекарства не са ефективни и съответно болестния процес не се повлиява благоприятно при тяхното приложение
- противовъзпалителни средства: в основата си енцефалитът представлява възпалителен процес, във връзка с което противовъзпалителните агенти от различни групи (нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и други) често са опция на първи избор в лечението на болестта
- аналгетици и антипиретици: обезболяващи и понижаващи температурата средства се прилагат при голям процент от пациентите за симптоматично облекчение на фебрилитета, главоболието, миалгията, артралгията и някои други прояви. Чести препарати на избор са парацетамол, ибупрофен, напроксен, като е необходимо съобразяване на дозата с възрастта на пациента (при бебета се препоръчва употребата на парацетамол в коригирани дози, при кърмачета могат да се прилагат парацетамол и ибупрофен). Противопоказана е употребата на аспирин при деца и подрастващи под 16 години във връзка с риск от тежки чернодробни и неврологични увреждания (синдром на Reye)
- общи мерки: общите мерки включват осигуряване на почивка на легло, прием на достатъчно течности или провеждане на рехидратираща терапия (при тежко гадене и повръщане се назначават парентерални вливания), корекция на хранителния режим и други в зависимост от оплакванията при всеки отделен пациент
- поддържащо лечение: поддържащата терапия включва проследяване, мониториране и коригиране на наличните отклонения в алкално-киселинното равновесие, електролитния баланс, антиконвулсивна терапия (например фенитоин) при наличие на гърчове, проследяване на дишането, кръвното налягане, сърдечния пулс и други и назначаване на съответните средства и мерки за корекция на нарушенията
- лечение на усложненията: при данни за усложнения се предприемат съответните мерки, съобразно диагностичните и клиничните находки. При находки за мозъчен оток се включват подходящи диуретици, при наличие на синдром на повишено вътречерепно налягане освен диуретици може да се наложи извършване и на лумбална пункция (в този случай манипулацията има не само диагностична, но и лечебна цел), при данни за менингоенцефалит се предприемат необходимите мерки
Индивидуализирането на терапевтичния план позволява адекватно задоволяване потребностите на всеки отделен пациент, съобразно спецификата на болестния процес в конкретния случай.
Хоспитализацията на пациентите дава възможност за своевременна реакция от страна на специалистите при остро влошаване състоянието на болните, при развитие на усложнения, както и при наличие на подлежащи, недиагностицирани до момента увреждания, които допълнително влошават протичането на енцефалита.
След стабилизиране състоянието на пациента по преценка на лекуващия медицински екип се преминава към дехоспитализация с назначаване на подходящо допълнително лечение.
Коментари към Енцефалит