5. Как се поставя диагнозата при енцефалит?

Рутинните изследвания при първоначалния преглед на пациента обикновено включват:

• данни от анамнезата: информацията, получена при разпита на пациента, обикновено е оскъдна и има слабо информативен характер. Акцентира се върху давността и особеностите на оплакванията, наличие на предшестваща инфекция, травма, провеждане на лечение и други. Обикновено за анамнезата се отделя оптимално кратко време във връзка със слабо информативния характер и наличието на много по-полезни изследвания, които също изискват време
• физикални находки и неврологичен статус: отново в оптимално кратки срокове се проследява общото състояние на пациента, наличие на находки за активна инфекция, фебрилно състояние, видими промени по кожа и лигавици (някои вирусни инфекции протичат с характерен обрив). При оценката на неврологичния статус може да липсват съществени отклонения, но резултатите варират в твърде широки граници за обективно поставяне на диагнозата чрез този метод. При засягане и на менингите (менингоенцефалит) може да са налице сериозни отклонения, прояви на менинго-радикулерно дразнене, поражения по хода на черепно-мозъчните нерви и други
• лабораторни изследвания: изследването на кръв, урина и различни секрети може да подпомогне етиологичното уточняване на заболяването и да идентифицира конкретния вирус, довел до съответните прояви и болестни изменения. За оценка на общото състояние на пациентите се проследяват показателите от белия и червения кръвен ред, коагулационния статус, алкално-киселинното равновесие, електролитния баланс, маркери на възпалението, каквито са например СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), С-реактивен протеин, фибриноген и други

Данните от анамнезата и клинико-лабораторните находки се използват като ориентир и подпомагат избора на последващите изследвания, които се назначават при отделните пациенти.

Лумбалната пункция представлява специализирано изследване, при което с помощта на тънка игла се прониква в лумбалния (поясния) дял на гръбначния канал и се извлича цереброспинална (гръбначномозъчна) течност, която се подлага на последващи изследвания.

Манипулацията се извършва в болнична обстановка след предварителна подготовка на пациента, като получената проба се подлага на съответните изследвания. Проследява се за налични промени в макроскопския вид на ликвора (промени в цвета, промени в налягането, под което изтича и други), микроскопския вид на ликвора (нива на глюкоза, вид на клетките, наличие на отклонения), като е възможна и вирусологична диагностика и идентифициране на конкретния етиологичен агент.

Лумбалната пункция е един от най-информативните методи, като се отличава с висока информативност, нисък риск от усложнения (при правилно изпълнение и липса на противопоказания) и често е основният диагностичен метод за потвърждаване на вирусния енцефалит.

Допълнителните изследвания се назначават при наличие на противоречиви резултати, при съмнения за подлежащи усложнения, както и при невъзможност за извършване на лумбална пункция поради различни фактори.

Образните и инструментални методи на изследване имат високо информативно значение във връзка с възможността от визуализация на конкретните промени по хода на различните структури на мозъка, установяване на локализацията на болестните изменения, установяване на налични усложнения и други.

Сред най-често използваните методи на изследване от тази група се включват следните:

• компютърна томография на глава: компютърна томография на глава (КТ на глава, скенер на глава) се назначава често за установяване на характерни патологични находки
• ядрено-магнитен резонанс на глава: ядрено-магнитен резонанс на глава (ЯМР на глава) се отличава с по-висока разделителна способност и съответно информативност от КТ на глава и се назначава при съмнения за недиагностицирани усложнения и диагностични затруднения като цяло, както и при невъзможност за извършване на лумбална пункция
• електроенцефалография: електроенцефалографията (ЕЕГ) представлява метод за записване на електрическата активност на мозъка (характерните електрически потенциали), като се поставят специални електроди на скалпа. Изследването е безопасно, безболезнено и може да покаже характерни отклонения, типични за енцефалита или някои от развилите се в хода на прогресията му усложнения
• биопсия на мозъка: в много редки случаи (при влошаване състоянието на пациента въпреки провежданото лечение, при наличие на сериозни диагностични затруднения и противоречиви резултати) може да се наложи биопсия на мозъка и последваща хистологична обработка на получения материал. Изследването крие своите рискове, поради което следва се извършва само при крайна необходимост и от специалисти с достатъчно опит в областта

Ранното и целенасочено назначаване на определени изследвания за потвърждаване на диагнозата позволява своевременно стартиране на индивидуализиран терапевтичен план и предприемане на необходимите мерки за намаляване риска от усложнения.