Енцефалит

- Какво представлява енцефалитът?
- Какви са видовете енцефалит, причините и рисковите фактори за неговото развитие?
- Симптоми на енцефалит при бебета, деца и възрастни
- Усложнения и последици при енцефалит
- Как се поставя диагнозата при енцефалит?
- Какво е лечението при енцефалит?
- Как да се предпазим от развитие на енцефалит?
- Възстановяване след енцефалит
1. Какво представлява енцефалитът?
Енцефалитът представлява най-общо възпаление на някоя от частите на мозъка (малък мозък, главен мозък, гръбначен мозък). Възпалението на главния мозък се нарича енцефалит, на гръбначния мозък се означава като миелит, а при засягане и на двете структури се касае за енцефаломиелит. При засягане на мозъчните обвивки се касае за менингит, а при ангажиране и на мозъчните обвивки и на отделните части от мозъка се говори за менингоенцефалит.
Най-честите причини за развитие на енцефалит са вирусните инфекции (херпес симплекс вируси, цитомегаловирус, паротитен вирус, арбовируси и други), а сред най-чувствителните популации са бебета и малки деца, лица в напреднала възраст, пациенти с компрометирана имунна система.
В различните географски райони се наблюдава различна честота на отделните форми на вирусен енцефалит, като в тропическите райони преобладават кърлежовият енцефалит и пренасяните от комари вирусни инфекции, докато в Европа по-често се касае за енцефалит вследствие на херпесна инфекция, цитомегаловирусна инфекция, детски инфекции (морбили, паротит, рубеола) и бактериални форми на менингоенцефалит.
Основните видове енцефалит включват първичен енцефалит (при директна инвазия на мозъчните структури) и вторичен енцефалит (нарича се още постинфекциозен енцефалит). В зависимост от етиологията се различават инфекциозен (с причинител вируси, бактерии, гъби) и неинфекциозен (автоимунен, при травми, след отравяния и други).
Леките форми на болестта протичат с грипоподобни прояви, докато при тежките са налице различни неврологични увреждания, гърчове, загуба на съзнание, когнитивни нарушения. При повечето пациенти заболяването протича леко, без усложнения, но при неглижиране на проявите и особено сред рисковите групи пациенти, енцефалитът крие рискове от тежки последици и животозастрашаващи усложнения.
Поставянето на диагнозата обикновено включва клинико-лабораторни изследвания, образни и инструментални изследвания, лумбална пункция и други, а терапията често е симптоматична, поддържаща с подходящи средства и методи за стабилизиране състоянието на пациентите. При някои форми на вирусен енцефалит могат да се приложат съответните противовирусни лекарства.
Профилактиката срещу развитието на болестта включва общи мерки (висока лична и битова хигиена, поддържане на добър имунологичен статус, контрол над подлежащи заболявания) и специфични мерки (ваксини, осигуряване на ефективна защита срещу комари и кърлежи).
Пълното и оптимално възстановяване след прекаран енцефалит може да наложи назначаване на допълнителна терапия (физиотерапия, психотерапия, медикаментозно лечение и други).
Видове, причини и рискови фактори
В зависимост на локализацията на болестния процес се различават три основни форми на болестта:
- енцефалит: възпалението обхваща главния мозък
- миелит: възпалението обхваща гръбначния мозък
- енцефаломиелит: във възпалителния процес са въвлечени и главният и гръбначният мозък
В зависимост от произхода на болестния процес се различават два основни вида енцефалит:
- първичен енцефалит: развива се при директна инвазия на мозъка от инфекциозните агенти
- вторичен енцефалит: известен е още като постинфекциозен енцефалит и се развива обикновено няколко седмици след прекарана инфекция по повод неправилна реакция от страна на имунната система
Причините за развитие на енцефалит могат да се разделят на две основни групи, а именно инфекциозни (вируси, бактерии, гъбички) и неинфекциозни (автоимунен енцефалит, летаргичен енцефалит, след отравяне, травми). Най-често се наблюдава вирусен енцефалит, като сред основните етиологични причинители се включват херпесните вируси, ентеровируси, паротитен вирус, арбовируси (пренасяни от инсекти) и други.
Към рисковите фактори, допринасящи за развитието на болестта и отговорни за по-тежкото протичане при някои пациенти, се включват:
- възраст (крайните възрастови групи)
- компрометирана имунна система
- пропуски в задължителните имунизации
- посещение на ендемичен за определена вирусна инфекция район
На по-висок риск са изложени недоносените новородени, полиморбидните пациенти, пребиваващите в определени географски райони и други.
Симптоми
Клиничното протичане при деца над 2 години, подрастващи и възрастни е идентично и в зависимост от тежестта може да включва:
- симптоми при леко протичане: грипоподобни прояви (миалгия, артралгия, фебрилитет, умора, слабост), гадене, повръщане, главоболие и други
- симптоми при тежко протичане: гърчове, промени в съзнанието, загуба на съзнание, кома, парези, парализи и други
В зависимост от етиологията са възможни кожни обриви, различни по тежест гастроинтестинални и респираторни прояви. При засягане на мозъчните обвивки от болестния процес и развитие на менингоенцефалит към клиничните прояви се наслагват и симптоми на менинго-радикулерно дразнене, повишено вътречерепно налягане, тежки неврологични увреждания.
При бебета и кърмачета под 2 години симптомите често включват:
- повишена температура
- повръщане и диария
- сънливост и липса на активност
- неспокоен плач и раздразнителност
- липса на апетит
- бомбиране (изпъкване) на фонтанелата
Усложнения и последици
Много от пациентите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици, без развитие на усложнения. С по-висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения и неблагоприятни последици се асоциират тежкото протичане на болестта (особено при загуба на съзнание), неглижирането на проявите и закъснението в медицинската намеса, етиологичните особености и редица индивидуални фактори (възраст, подлежащи заболявания, общо състояние).
Сред най-честите усложнения се включват:
- парези и парализи
- гърчове, епилепсия
- когнитивни нарушения
- слухови и зрителни увреждания
- шоково състояние
- кома, леталитет
Как се поставя диагнозата?
Поставянето на диагнозата при енцефалит се базира на данните, получени от различните методи на изследване:
- анамнеза и клинико-лабораторни находки
- неврологичен статус
- лумбална пункция
- компютърна томография на главата
- ядрено-магнитен резонанс на главата
- електроенцефалография
- биопсия на мозъка
Какво е лечението?
Основната цел е стабилизиране състоянието на пациентите, установяване и неутрализиране на етиологичния причинител, намаляване риска от развитие на тежки усложнения. Пациентите се хоспитализират и подлежат на активен мониторинг.
Терапията обикновено включва:
- противовирусни средства (в някои от случаите на вирусен енцефалит): противохерпесни (ацикловир), насочени срещу цитомегаловирус (ганцикловир) и други
- противовъзпалителни препарати: нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и други
- аналгетици и антипиретици: най-често това са парацетамол, ибупрофен, напроксен и други
- общи мерки: почивка на легло, рехидратация, корекция в хранителния режим (при нужда се преминава към парентерално хранене)
- поддържащо лечение: проследяване и корекция на алкално-киселинното равновесие, електролитния баланс, дихателната и сърдечно-съдовата функция
- лечение на усложненията: антиконвулсивни средства при гърчове, диуретици при мозъчен оток и други
Как да се предпазим?
Най-често в клиничната практика се касае за вирусен енцефалит, поради което основните профилактични мерки са насочени към намаляване риска от заразяване със съответния инфекциозен агент и включват:
- общи мерки: висока лична и битова хигиена, пълноценно хранене, ограничаване на вредните навици, избягване на контакт с болни хора, поддържане на висока имунна защита, контрол и лечение на подлежащи заболявания и други
- специфични мерки: срещу някои от вирусните агенти са създадени ваксини (например ваксината морбили, паротит, рубеола), а за намаляване риска от заразяване с арбовируси се предприемат мерки за предпазване от ухапване от кърлежи и комари (репеленти, защитно облекло, използване на инсектициди и други)
Възстановяване
При леките форми на енцефалит пациентите се възстановяват напълно без необходимост от допълнително лечение. След тежко прекаран енцефалит, развитие на усложнения, както и при пациенти от рисковите групи, често се налага назначаване на допълнителна терапия за оптимално и пълно възстановяване.
В зависимост от състоянието на пациента лечението може да включва подходяща физиотерапия, трудова терапия, речева терапия, психотерапия, медикаментозно лечение, промени в храненето, редовни профилактични изследвания и други.
Галерия
Библиография
https://en.wikipedia.org/wiki/Encephalitis
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/encephalitis/symptoms-causes/syc-20356136
https://www.healthline.com/health/encephalitis
https://www.webmd.com/a-to-z-guides/understanding-encephalitis-basics
https://www.medicalnewstoday.com/articles/168997
https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/encephalitis
https://emedicine.medscape.com/article/791896-overview
https://kidshealth.org/en/parents/encephalitis.html
https://www.encephalitis.info/
Изображения: freepik.com
Коментари към Енцефалит