Енцефалит

В зависимост на локализацията на болестния процес се различават:

• енцефалит: възпалението обхваща главния мозък
• миелит: възпалението обхваща гръбначния мозък
• енцефаломиелит: във възпалителния процес са въвлечени и главният и гръбначният мозък

В зависимост от произхода на болестния процес се различават два основни вида енцефалит:

• първичен енцефалит: развива се при директна инвазия на мозъка от инфекциозните агенти
• вторичен енцефалит: известен е още като постинфекциозен енцефалит и се развива обикновено няколко седмици след прекарана инфекция

Причините за развитие на енцефалит биват инфекциозни (вируси, бактерии, гъбички) и неинфекциозни (автоимунен, летаргичен енцефалит, след отравяне). Най-често се наблюдава вирусен енцефалит, причинен от херпесните вируси, ентеровируси, паротитен вирус, арбовируси.

Към рисковите фактори, допринасящи за развитието на болестта и отговорни за по-тежкото протичане при някои пациенти, се включват:

• възраст (крайните възрастови групи)
• компрометирана имунна система
• пропуски в задължителните имунизации
• посещение на ендемичен за определена вирусна инфекция район

Клиничното протичане при деца над 2 години, подрастващи и възрастни е идентично и може да включва:

• симптоми при леко протичане: грипоподобни прояви (миалгия, артралгия, фебрилитет, умора, слабост), гадене, повръщане, главоболие
• симптоми при тежко протичане: гърчове, промени в съзнанието, загуба на съзнание, кома, парези, парализи и други

В зависимост от етиологията са възможни кожни обриви, гастроинтестинални и респираторни прояви, а при засягане на мозъчните обвивки се наслагват и симптоми на менинго-радикулерно дразнене, повишено вътречерепно налягане, тежки неврологични увреждания.

При бебета и кърмачета под 2 години симптомите често включват:

• повишена температура
• повръщане и диария
• сънливост и липса на активност
• неспокоен плач и раздразнителност
• липса на апетит
• бомбиране (изпъкване) на фонтанелата

С по-висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения се асоциират тежкото протичане на болестта (особено при загуба на съзнание), неглижирането на проявите и закъснението в медицинската намеса, етиологичните особености и редица индивидуални фактори (възраст, подлежащи заболявания, общо състояние).

Сред най-честите усложнения се включват:

• парези и парализи
• гърчове, епилепсия
• когнитивни нарушения
• слухови и зрителни увреждания
• шоково състояние
• кома, леталитет

Поставянето на диагнозата при енцефалит изисква комплексен подход:

• анамнеза и клинико-лабораторни находки
• неврологичен статус
• лумбална пункция
• компютърна томография на главата
• ядрено-магнитен резонанс на главата
• електроенцефалография
• биопсия на мозъка

Терапията при енцефалит обикновено включва:

• противовирусни средства (в някои от случаите на вирусен енцефалит): противохерпесни (ацикловир), насочени срещу цитомегаловирус (ганцикловир) и други
• противовъзпалителни препарати: нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди
• аналгетици и антипиретици: парацетамол, ибупрофен, напроксен и други
• общи мерки: почивка на легло, рехидратация, корекция в хранителния режим (при нужда се преминава към парентерално хранене)
• поддържащо лечение: проследяване и корекция на алкално-киселинното равновесие, електролитния баланс, дихателната и сърдечно-съдовата функция
• лечение на усложненията: антиконвулсивни средства при гърчове, диуретици при мозъчен оток и други

Най-често в клиничната практика се касае за вирусен енцефалит, поради което основните профилактични мерки са насочени към намаляване риска от заразяване със съответния инфекциозен агент:

• общи мерки: висока лична и битова хигиена, пълноценно хранене, ограничаване на вредните навици, избягване на контакт с болни хора, поддържане на висока имунна защита
• специфични мерки: ваксини (например ваксината морбили, паротит, рубеола), мерки за предпазване от ухапване от кърлежи и комари (репеленти, защитно облекло, използване на инсектициди)

При леките форми на енцефалит пациентите се възстановяват напълно без необходимост от допълнително лечение. След тежко прекаран енцефалит, развитие на усложнения, както и при пациенти от рисковите групи, често се налага назначаване на допълнителна терапия за оптимално и пълно възстановяване, която може да включва физиотерапия, трудова терапия, речева терапия, психотерапия, медикаментозно лечение и други.