Енцефалит

В зависимост на локализацията на болестния процес се различават три основни форми на болестта:

• енцефалит: възпалението обхваща главния мозък
• миелит: възпалението обхваща гръбначния мозък
• енцефаломиелит: във възпалителния процес са въвлечени и главният и гръбначният мозък

В зависимост от произхода на болестния процес се различават два основни вида енцефалит:

• първичен енцефалит: развива се при директна инвазия на мозъка от инфекциозните агенти
• вторичен енцефалит: известен е още като постинфекциозен енцефалит и се развива обикновено няколко седмици след прекарана инфекция по повод неправилна реакция от страна на имунната система

Причините за развитие на енцефалит могат да се разделят на две основни групи, а именно инфекциозни (вируси, бактерии, гъбички) и неинфекциозни (автоимунен енцефалит, летаргичен енцефалит, след отравяне, травми). Най-често се наблюдава вирусен енцефалит, като сред основните етиологични причинители се включват херпесните вируси, ентеровируси, паротитен вирус, арбовируси (пренасяни от инсекти) и други.

Към рисковите фактори, допринасящи за развитието на болестта и отговорни за по-тежкото протичане при някои пациенти, се включват:

• възраст (крайните възрастови групи)
• компрометирана имунна система
• пропуски в задължителните имунизации
• посещение на ендемичен за определена вирусна инфекция район

На по-висок риск са изложени недоносените новородени, полиморбидните пациенти, пребиваващите в определени географски райони и други.

Клиничното протичане при деца над 2 години, подрастващи и възрастни е идентично и в зависимост от тежестта може да включва:

• симптоми при леко протичане: грипоподобни прояви (миалгия, артралгия, фебрилитет, умора, слабост), гадене, повръщане, главоболие и други
• симптоми при тежко протичане: гърчове, промени в съзнанието, загуба на съзнание, кома, парези, парализи и други

В зависимост от етиологията са възможни кожни обриви, различни по тежест гастроинтестинални и респираторни прояви. При засягане на мозъчните обвивки от болестния процес и развитие на менингоенцефалит към клиничните прояви се наслагват и симптоми на менинго-радикулерно дразнене, повишено вътречерепно налягане, тежки неврологични увреждания.

При бебета и кърмачета под 2 години симптомите често включват:

• повишена температура
• повръщане и диария
• сънливост и липса на активност
• неспокоен плач и раздразнителност
• липса на апетит
• бомбиране (изпъкване) на фонтанелата

Много от пациентите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици, без развитие на усложнения. С по-висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения и неблагоприятни последици се асоциират тежкото протичане на болестта (особено при загуба на съзнание), неглижирането на проявите и закъснението в медицинската намеса, етиологичните особености и редица индивидуални фактори (възраст, подлежащи заболявания, общо състояние).

Сред най-честите усложнения се включват:

• парези и парализи
• гърчове, епилепсия
• когнитивни нарушения
• слухови и зрителни увреждания
• шоково състояние
• кома, леталитет

Поставянето на диагнозата при енцефалит се базира на данните, получени от различните методи на изследване:

• анамнеза и клинико-лабораторни находки
• неврологичен статус
• лумбална пункция
• компютърна томография на главата
• ядрено-магнитен резонанс на главата
• електроенцефалография
• биопсия на мозъка

Основната цел е стабилизиране състоянието на пациентите, установяване и неутрализиране на етиологичния причинител, намаляване риска от развитие на тежки усложнения. Пациентите се хоспитализират и подлежат на активен мониторинг.

Терапията обикновено включва:

• противовирусни средства (в някои от случаите на вирусен енцефалит): противохерпесни (ацикловир), насочени срещу цитомегаловирус (ганцикловир) и други
• противовъзпалителни препарати: нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и други
• аналгетици и антипиретици: най-често това са парацетамол, ибупрофен, напроксен и други
• общи мерки: почивка на легло, рехидратация, корекция в хранителния режим (при нужда се преминава към парентерално хранене)
• поддържащо лечение: проследяване и корекция на алкално-киселинното равновесие, електролитния баланс, дихателната и сърдечно-съдовата функция
• лечение на усложненията: антиконвулсивни средства при гърчове, диуретици при мозъчен оток и други

Най-често в клиничната практика се касае за вирусен енцефалит, поради което основните профилактични мерки са насочени към намаляване риска от заразяване със съответния инфекциозен агент и включват:

• общи мерки: висока лична и битова хигиена, пълноценно хранене, ограничаване на вредните навици, избягване на контакт с болни хора, поддържане на висока имунна защита, контрол и лечение на подлежащи заболявания и други
• специфични мерки: срещу някои от вирусните агенти са създадени ваксини (например ваксината морбили, паротит, рубеола), а за намаляване риска от заразяване с арбовируси се предприемат мерки за предпазване от ухапване от кърлежи и комари (репеленти, защитно облекло, използване на инсектициди и други)

При леките форми на енцефалит пациентите се възстановяват напълно без необходимост от допълнително лечение. След тежко прекаран енцефалит, развитие на усложнения, както и при пациенти от рисковите групи, често се налага назначаване на допълнителна терапия за оптимално и пълно възстановяване.

В зависимост от състоянието на пациента лечението може да включва подходяща физиотерапия, трудова терапия, речева терапия, психотерапия, медикаментозно лечение, промени в храненето, редовни профилактични изследвания и други.