4. Рискови фактори за заразяване с вируса на морбили

Основната рискова популация за морбили са децата, при които по една или друга причина не е поставена ваксината срещу инфекцията (влизаща в състава на трикомпонентната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола). В България тази ваксина е включена в задължителния имунизационен календар и се поставя по схема на всички деца, навършили 13 месеца.

Следва да се има предвид, че рисковете от поява на умерени или тежки странични ефекти след имунизацията от морбили са пренебрежимо по-малки и значително по-редки в сравнение с рисковете, които крие заразяването от морбили и свързаните с инфекцията усложнения.

Сред основните причини за липса на поставена имунизация се включват:

• отлагане поради медицински съображения: някои състояния, като често боледуване, рискова домашна среда и други, могат да станат причина за отлагане на имунизацията във времето, като се препоръчва при стабилизиране здравословното състояние на детето да бъдат наваксани пропуснатите имунизации
• отлагане поради отказ от страна на родителите: някои родители избират да не ваксинират децата си поради страх от това, че ваксините ще имат неблагоприятно въздействие и ще провокират развитие на тежки странични ефекти. При повечето деца и възрастни, които получават ваксина срещу морбили, липсват нежелани реакции. Важно е да се отбележи, че сериозни странични ефекти от ваксината срещу морбили се наблюдават при по-малко от една на всеки милион дози от ваксината
• отлагане поради страх от развитие на аутизъм: някои родители смятат, че ваксината срещу морбили може да причини аутизъм при децата, като това схващане набира толкова широка популярност, че става причина за многобройни случаи на развитие на морбили в резултат от отказана имунизация. Многобройни проучвания в областта доказват, че липсва връзка между развитието на аутизъм, ваксината срещу морбили и имунизациите като цяло

• Ваксина морбили паротит рубеола

По-висок риск от заразяване с вируса на морбили се описва при лица с драстичен спад в имунните механизми, имунен дефицит и идентични състояния, при които организмът е с отслабена устойчивост. При тях имунизацията срещу морбили може да бъде отложена поради медицински причини или да бъде поставена с повишено внимание.

Изложени на по-висок риск са лица с подлежаща HIV инфекция, СПИН, левкемия и други онкологични хематологични заболявания, тежки форми на рак с различна локализация, лица, провеждащи агресивна химиотерапия или лъчелечение, пациенти, приемащи продължително време кортикостероиди или имуносупресивни агенти. При тези лица се описва по-висок риск от заразяване, дори при данни за поставена имунизация срещу морбили.

Пътуването в чужбина, особено до дестинации, при които морбили показва все още висока честота и ендемични взривове, крие риск от заразяване, особено при лица, които имат пропуски в имунизационния календар, имат отслабени имунни механизми или изобщо нямат поставена доза от ваксината.

В някои от развитите страни важна роля в епидемиологичния процес на инфекцията има импортирането на случаи от райони с висока честота на болестта, като основната рискова популация са лицата, при които ваксината не е поставена по една или друга причина и пациентите с имунен дефицит.

Недостигът на витамин А или наличието на подлежащ дефицит (хиповитаминоза А) във връзка с непълноценно хранене, недостатъчен внос с храната на фона на повишени потребности, излагат децата и подрастващите на по-висок риск от развитие на морбили, по-тежко протичане и по-висок риск от развитие на различни по вид усложнения.

Витамин А е важен антиоксидант с комплексни функции и участие в имунологичните механизми, като ролята му за развитието на морбили изисква допълнителни проучвания, но данните към момента посочват по-висок риск от заразяване и тежко протичане при деца с хиповитаминоза А.

Децата до шест месечна възраст се счита, че са предпазени от инфекцията, благодарение на пасивния имунитет от майката и преминаването на антитела през плацентарната бариера. Първата доза на ваксината срещу морбили, паротит и рубеола се поставя на възраст от 13 месеца, което означава, че бебетата на възраст между 6 и 13 месеца са изложени на по-висок риск.

В случаите на локални епидемични взривове от морбили може да се предприеме имунизиране на бебета на по-малка възраст с цел предпазване от заразяване и свързаните с това усложнения.