10. Трябва ли да се имунизират децата срещу морбили?

Най-доброто средство за предпазване от дребна шарка е активната имунизация. Имунизацията срещу дребна шарка (морбили) се прави с жива атенюирана ваксина. В нашата страна тя се прилага в комбинация с паротитната и рубеолната ваксина и е част от задължителните ваксини в имунизационния календар на България.

Главните характеристики на ваксината включват:

• какво представлява ваксината: ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, известна още като MMR (measles, mumps, rubella) представлява жива атенюирана ваксина, която съдържа отслабени щамове от съответните вирусни причинители, които след проникване в организма водят до изграждане на изразен имунен отговор и продукция на антитела
• схема на приложение: ваксината се поставя след навършване на 13 месеца, като реимунизация е необходима на 12-годишна възраст с цел постигане на оптимален ефект. Втората доза гарантира изграждането на ефективен имунитет в случай на непълноценен имунитет след първата доза (при около 5 процента не се изгражда достатъчно ефективна защита). В някои страни втората доза се прилага в предучилищна възраст, между 4 и 6 години
• ефективност: ваксинираните лица придобиват имунитет, който трае години, понякога до живот. Масово проведената (правилно) имунизация драстично е намалила случаите на морбили както у нас, така и в целия свят. Ваксинираните лица, в редките случаи, в които се заразяват с морбили, прекарват заболяването леко, често атипично, без усложнения
• странични ефекти: ваксината срещу морбили е безопасна, като въпреки разпространяваните неоснователно слухове, подклаждани от определени групи, за риск от развитие на аутизъм и сериозни странични ефекти, подобни не са доказани. Обикновено ваксината се понася добре, възможни са локални реакции, като болка на мястото на приложение, повишение на температурата, бързопреходен обрив, подуване на шийните лимфни възли

Лицата в активна и напреднала възраст подлежат на активна имунизация в случай на липсващи данни относно техния имунизационен статус, при липса на данни за прекарана в миналото инфекция от дребна шарка (в случаите, когато липсва информация за преболедуване), както и при планиране на престой или пребиваване в район с висока честота на инфекцията.

Лицата, родени преди въвеждането на задължителната имунизация срещу морбили на територията на България, при липса на информация за своя имунен статус могат да бъдат изследвани за наличие на антитела и при липсата им да се премине към активна имунизация.

Активна имунизация при възрастни може да се наложи при възникването на локални епидемични взривове.

Противопоказани за поставяне на ваксината са лицата с имунен дефицит, включително HIV или СПИН, някои онкологични заболявания, при провеждане на агресивно онкологично лечение (химиотерапия, биологична терапия, лъчетерапия), както и по време на бременност.

Друг начин на специфична профилактика срещу дребна шарка е пасивната имунизация. Прави се с човешки имуноглобулин, приложен интрамускулно до шестия ден от контакта с болен от морбили (потвърден с необходимите лабораторни и вирусологични изследвания).

След три месеца е необходимо да се подходи към активна имунизация при липсата на противопоказания.

Пасивната имунизация се препоръчва и е опция на избор за предпазване от разгръщането на клиничната картина на морбили и намаляване риска от тежко протичане при контактни на дребна шарка деца под 1-годишна възраст (главно в прозоречния период между 6 и 13 месеца при изтичане на пасивния имунитет от майчиния организъм и преди достигане на необходимата възраст за поставяне на активната имунизация), хронично болни и имунодефицитни лица, както и за бременни жени при вземане под съображение на съответните рискове.