7. Как се поставя диагнозата дребна шарка?

Данните от анамнезата и физикалните находки при прегледа на пациентите имат важно значение при поставяне на диагнозата при морбили, тъй като дават важни насоки. В някои случаи диагнозата се поставя само въз основа на клинични и анамнестични данни, а лабораторни изследвания се назначават за потвърждаване.

Фокусът при разпита и прегледа на пациентите е насочен към:

• епидемиологична анамнеза: важно значение има изясняването на рисков контакт и контакт с болни от морбили в предходните две седмици, посещение или пребиваване в район с висока заболеваемостта от инфекцията, изясняване въздействието на определени рискови фактори, подлежащи заболявания, провеждано имуносупресивно лечение
• данни за имунизационния статус: независимо от възрастта на пациента е изключително важно изясняването на неговия имунизационен статус, наличието на поставени ваксини срещу морбили, пропуски в имунизационния календар и причини за това
• клинични находки: диагнозата при дребна шарка в много от случаите се поставя по клиничните данни, като с най-голяма диагностична стойност е характерният обрив по кожата и петната на Филатов-Коплик в комбинация с данни за поява на оплакванията в рамките на инкубационния период на инфекцията

Лабораторните изследвания, включващи изследване на кръв, вирусологични и серологични тестове за доказване на причинителя и наличието на имунен отговор, се използват за потвърждение на диагнозата при морбили, като в някои случаи могат да насочат към тежестта на инфекцията и наличието на усложнения.

Основно се назначават:

• кръвни изследвания: при морбили могат да се установят промени в белия кръвен ред, като израз на вирусната инфекция. При развитие на полиорганни усложнения е възможно наличието на промени и в други лабораторни показатели, които са с неспецифичен характер
• вирусологични изследвания: диагнозата на морбили се потвърждава от вирусологични изследвания. За целта е необходима смив от гърлото, кръв и урина, взети в катаралния стадий и в първите дни от появата на обрива. Изолирането на вируса се извършва в клетъчни култури
• бързи тестове: за бърза диагноза на дребната шарка в ранния стадий се използват отпечаткови препарати от носна лигавица, като се търсят характерни микроскопски белези. Наличие на вируса в урина или в препарат от засегната кожа може да се докаже чрез имунофлуоресцентен метод. Изолирането на вируса или бързото откриване на морбилните антигени в носо-гърлени секрети са трудни методи и не се прилагат в широката практика
• серологични изследвания: лабораторно потвърждение на болестта се прави със серологични тестове и доказване нарастването на антителата. Серумните антитела се появяват 1 до 3 дни след обрива и достигат връх след 3 до 4 седмици. Могат да се използват ВНР (вируснеутрализираща реакция), РЗХА (реакция на Хърст), РСК (реакция за свързване на комплемента), като в съвременната практика широко се използва основно ЕLISA, за която е достатъчна една серумна проба за доказване на ранните антиморбилни IgM антитела

При съмнения или при клинични данни за усложнения е уместно назначаването на подходящи образни изследвания с цел тяхното потвърждаване, определяне на тежестта и предприемане на съответните действия. В зависимост от случая могат да се назначат рентгенография на бял дроб, ехография на коремни органи, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други.