Дисбактериоза (дисбиоза)

Съществуват различни видове дисбактериоза:

• според локализацията: различават се чревна (най-честа), кожна, вагинална, на устната кухина
• според тежестта: различават се лека (най-честа), умерена и тежка
• според особеностите: при първи тип е налице намаляване на полезните микроорганизми, при втори тип се описва разрастване на патогенните микроорганизми, докато при трети тип е налице промяна в съотношенията между отделните видове
• според етиологията: дисбактериоза след прием на антибиотик, след стрес, при подлежащи заболявания, след грешки в диетата

Сред едни от най-често описваните в клиничната практика причини за нарушения в интестиналната микрофлора се включват:

• прием на лекарства: най-честа е дисбактериозата след антибиотик, но риск е налице и при употреба на перорални контрацептиви, инхибитори на протонната помпа, някои обезболяващи, кортикостероиди и други
• грешки в диетата: при нездравословен хранителен режим с ограничен внос на фибри и полезни нутриенти и повишен прием на мазни, пържени, преработени храни и разлагащи се олигозахариди и монозахариди
• други: други чести причини могат да бъдат стрес и преумора, подлежащи заболявания, вредни навици (тютюнопушене, употреба на алкохол), провеждане на химиотерапия

Промените в чревната микрофлора водят до нарушения в усвояването на хранителните вещества и лекарствата, нарушения в имунната защита, производство на редица вредни отпадни продукти и други, като това води до появата на редица симптоми:

• симптоми от страна на храносмилателната система: газове, подуване, болки и стомашен дискомфорт, запек или диария, промени в цвета, вида и консистенцията на изпражненията, наличие на примеси в тях, гадене, лош дъх, киселини
• общи, системни признаци: умора, лабилно настроение, повишена раздразнителност, понижена работоспособност, увеличение на теглото, алергични реакции, чести инфекции и други

При новородени често се касае за първична дисбактериоза при раждане чрез Цезарово сечение и/или невъзможност за кърмене, докато при бебета и малки деца обикновено се касае за вторична дисбактериоза, развиваща се в резултат от грешки в храненето, прием на антибиотици, стрес.

Симптомите са идентични на тези при възрастни, но често е трудно различаването им от някои други, характерни за детската възраст състояния.

Лечението включва отстраняване на провокиращия фактор, корекция в диетата, допълнителен прием на подходящи пробиотици. Персистирането на тежки форми дисбиоза при бебета и малки деца се асоциира с повишен риск от усложнения, като синдром на раздразненото черво, възпалителни заболявания на червата, забавяне на растежа, аутизъм и други.

Продължителното персистиране, особено при умерени и тежки форми на дисбактериоза, крие значителен риск от поява на различни по вид и тежест усложнения, като спад в имунитета и чести инфекции, синдром на малабсорбция, поява на алергии, различни кожни раздразнения (дерматит, екзема, алергия, акне), синдром на раздразненото черво, възпалителни заболявания на червата и други.

Диагнозата при дисбактериоза на дебелото черво обикновено се базира на информацията, получена при разпита и прегледа на пациента и данните за излагане на провокиращи фактори.

При тежки форми на протичане, при малки деца, при данни за усложнения и съмнения за подлежащи заболявания могат да се назначат различни изследвания, като анализ на кръв, урина и фекални маси, образни методи на изследване (гастроскопия, колоноскопия, ултразвуково изследване на коремни органи) и други.

Терапевтичният подход при дисбактериоза на дебелото черво е комплексен, строго индивидуален и включва отстраняване на провокиращите състоянието фактори заедно с някои от следните методи на лечение:

• диета при дисбактериоза: за нормализиране на чревната микрофлора се препоръчва ограничаване приема на разлагащи се и ферментиращи въглехидрати и полиоли, консервирани и силно преработени храни
• пробиотици при дисбактериоза: допълнителният прием на подходящи пробиотици с или без пребиотици подпомага и ускорява възстановяването на чревната микрофлора
• лекарства при чревна дисбактериоза: при доказана инфекция на интестиналния тракт може да се наложи терапия с противогъбични средства (нистатин, флуконазол) или химиотерапевтици (неомицин, метронидазол, тинидазол)