Витилиго: защо се появява витилиго?

При витилигото се увреждат пигментните клетки и все още не е напълно ясно по какъв точно механизъм се индуцира увреждането на тези клетки. Ето защо причините за поява на витилиго все още не са напълно уточнени. Счита се участие на комплексни фактори и механизми. Създадени са различни теории и хипотези защо се появява витилиго, но нито една от тези теории не дава цялостен отговор защо се е появило витилигото при всеки конкретен случай.

Последните години се натрупват и данни, че освен клетките, които образуват пигмента на кожата, при витилиго настъпват промени и в другите клетки на повърхностния слой на кожата - т.нар. кератиноцити.

Основните теории за поява на витилиго са:

Участието на генетични фактори за появата на витилиго се подкрепя от по-високата честота на витилиго в някои фамилии. В същото време има и много семейства, в които само един от членовете има витилиго, както има и други семейства, в които витилиго се появява през поколение или се среща по-често при по-далечни родственици. Всичките тези фактори подсказват, че за възникването на витилиго са отговорни много гени, както и съчетание с други механизми. Ето защо витилигото е мултифакторно и полигенетично заболяване. Това от своя страна означава и че децата на хората с витилиго не е задължително да имат витилиго.

При витилиго имат по-често съчетание с определен генетичен полиморфизъм: HLA-DR4, -Dw7, -DR7, -DR1, -B13, -Cw6, -DR53, -A19. Открити са мутации и сигнали в различни хромозоми - 1-ва, 2-ра, 7-ма, 8-ма, 11-та, 17-та, 19-та, 22-ра.

Хората с витилиго унаследяват определен набор от гени и при въздействието на различни провокиращи фактори като стрес, травми, изгаряния и други се отключва заболяването.

Генетичната теория се подкрепя и от това, че в някои фамилии има повишена честотата на автоимунни заболявания, поради което се счита, че се унаследява т.нар. повишена чувствителност към автоимунни заболявания.

Автоимунната теория се подкрепя от честото съчетание на витилиго с други автоимунни заболявания, като тиреоидит на Хашимото, Базедова болест, пернициозна анемия, захарен диабет, гастрит, кръгов косопад, псориазис, болест на Адисон, системен лупус еритематозус, възпалителни заболявания на червата, ревматоиден артрит, автоимунен полигландуларен синдром и др.

Проведените проучвания при витилиго потвърждават както ролята на клетъчния, така и на хуморалния имунитет.

Друга подкрепа в полза на автоимунната теория е откриването на антимеланоцитни антитела - това са антитела срещу собствените клетки, които образуват пигмента на кожата.

В подкрепа на ролята на имунитета е и фактът, че при имунолечението на меланом - злокачествен тумор на кожата, който се образува от пигментни клетки по кожата, могат да се появят бели петна. Освен това в лечението на самото заболяване витилиго успешно се използват средства, които променят имунния отговор, като кортикостероиди, ултравиолетова светлина, цитотоксични лекарства.

Някои проучвания сочат, че оксидативният стрес е в основата на причините за разрушаване на клетките, които образуват пигмента.

Проучванията за ролята на оксидативния стрес са подкрепени от редица промени в кожата и в кръвта на хора, които имат витилиго. В кожата се откриват повишени нива на водороден прекис и намалени нива на каталаза, а в кръвта има ниски нива на каталаза и глутатион и повишени нива на супероксид дисмутаза и ксантин оксидаза.

Автоцитотоксичната теория е още известна като теория за самоунищожение на клетките, които образуват пигмент.

Според тази теория витилигото възниква, когато в меланоцитите се образуват големи количества цитотоксични хинони - вещества, които са предшественици на меланина. Това води до автодеструкция - самоунищожение на клетките, които образуват пигмента.

Атоцитотоксичната теория обяснява как възниква витилиго при индустриални работници, които са изложение на въздействие на катехоли, феноли и сулфхидрилни групи - вещества, които се съдържат в химически и почистващи агенти.

Меланоцитите - клетките, които образуват пигмент, са в контакт с крайните окончания на нервните влакна. Според неврогенната теория някои меланоцитите се увреждат от медиатори, които се освобождават от нервните окончания. В тези участъци, в които е нарушена тази връзка, има и повишено потене - белег на автономна дисфункция.

Съществуването на неврогенна теория се подкрепя от наличието на сегментно витилиго. При тази форма на витилиго промените са локализирани в определени кожни сегменти.

В кожата на хора с витилиго е доказано присъствие на цитомегаловирус (CMV). Този вирус може да се открие както на здрава кожа, така и на местата, където има бели петна. За разлика от хората с витилиго, при тези, при които нямат витилиго, в кожата им не се открива цитомегаловирус.

Има доказателства за участието и на друг вирус - херпес симплекс вирус (HSV).

Въз основа на тези данни е създадена и хипотеза за участие на вирусните инфекции за поява на витилиго.

Следва: Може ли витилигото да се съчетава с други заболявания?