11. Лекарства за лечение на хормонален дисбаланс

Дисбалансът в половите хормони е много чест, особено при представителите на женския пол и често става причина появата на редица симптоми, проблеми с теглото, репродуктивни нарушения, като терапията позволява контрол и овладяване на много от тях:

• хормонозаместителна терапия: при менопауза, при андропауза, преждевременна яйчникова недостатъчност опция на избор е хормоналната заместителна терапия с естроген, прогестини или тестостерон в подходяща лекарствена форма, доза и продължителност
• контрацептиви и регулатори на овулацията: при хормонален дисбаланс с нарушения в менструалния цикъл, прекомерно акне и хирзутизъм опция на избор са комбинираните орални контрацептиви, прогестинови препарати, антиандрогени и други, често в комбинация с метформин при установена инсулинова резистентност
• лекарства за стимулиране овулацията и фертилитета: за подпомагане на настъпването на бременност чести опции на избор са кломифен цитрат, летрозол, различни гонадотропини, като е необходимо стриктно проследяване на пациентите

При установяване на дисбаланс в нивата на щитовидните хормони и след уточняване на диагнозата е необходимо своевременно стартиране на подходяща терапия, като двете основни групи лекарства, които се използват, включват следните:

• тиреоидни хормони: при хипофункция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм), например при болест на Хашимото и ниски нива на щитовидните хормони се стартира терапия със синтетични аналози, какъвто е левотироксин. Лекарството е изключително ефективно, добре поносимо, с нисък риск от странични ефекти, като може да подпомогне планирано забременяване и не налага преустановяване на приема по време на бременност, дори е необходимо повишение на дозата
• тиреостатици: при хиперфункция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм) и високи нива на щитовидните хормони се назначават подходящи антитиреоидини лекарства или наричани още тиреостатици. Опции на избор са пропилтиоурацил и тиамазол, които макар и ефективни, крият риск от изява на различни по вид и тежест странични ефекти и изискват мониторинг на чернодробната функция и хемопоезата по време на лечението

Лечението на хормонален дисбаланс, засягащ щитовидните хормони, изисква често лабораторно проследяване на нивата на TSH, тироксин и трийодтиронин за оценка на ефективността на лечението и необходимостта от корекция на дозите.

Дисбалансът в надбъбречните хормони най-често се проявява под формата на болест на Адисон или друг вид адренална недостатъчност. Основните лекарства, използвани за лечение, са кортикостероиди, главно хидрокортизон, флудрокортизон и други.

Необходимо е изготвяне на индивидуален терапевтичен план и мерки за превенция и редукция на асоциираните с дългосрочния прием на кортикостероиди странични ефекти, особено остеопороза, хипертония, наддаване на тегло, депресия и други.

При потвърждаване на инсулинов дисбаланс и уточняване на диагнозата се предприемат съответните мерки. Най-често се назначават лекарства от групата на бигванидите, като най-популярен представител е метформин.

Метформин подобрява чувствителността към инсулин и редуцира андрогените, поради което е предпочитан препарат при лица с поликистозни яйчници, метаболитен синдром, инсулинова резистентност, преддиабет, някои форми на диабет тип 2. Метформин допълнително подпомага и редукцията на теглото, като съдейства за намаляването му, може да подпомогне и възстановяването на овулацията и менструалния цикъл.