Хормонален дисбаланс

Хормоналният дисбаланс се среща във всички възрасти, но по-висока честота се описва в периода на пубертета и след 40-годишна възраст, особено при навлизане в менопауза или андропауза. Не се описват съществени различия в честотата и разпространението сред отделните етнически групи.

Причините за хормонален дисбаланс са комплексни и най-често включват:

• подлежащи заболявания: болести на щитовидната жлеза, захарен диабет, синдром на поликистозните яйчници, болести на надбъбречните жлези, болести, ангажиращи половите жлези
• лекарства: глюкокортикостероиди, особено перорално или парентерално прилагани, антидепресанти, антипсихотици, перорални контрацептиви, някои противотуморни лекарства и други
• физиологични промени: навлизане в пубертета, бременност, раждане, навлизане в менопауза или андропауза
• начин на живот: излагане на значителен стрес, преумора, нездравословно хранене, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, обездвижване, затлъстяване
• фактори от околната среда: професионални вредности, токсини, пестициди, хербициди, бои

Изложени на по-висок риск са представителите на женския пол, особено в периода около пубертета, настъпване на бременност или климактериум. По-висок риск е налице при генетична предразположеност, излагане на хроничен стрес, непълноценно хранене и заседнал начин на живот, наличие на вредни навици, неглижиране на налични оплаквания или подлежащи заболявания.

Хормоналният дисбаланс може да засегне различни видове хормони, включително:

• щитовидни хормони: развива се хипофункция или хиперфункция на щитовидната жлеза със съответната симптоматика
• полови хормони: промени в нивата на женските полови хормони (естроген, прогестерон) и тестостерон
• надбъбречни хормони: промени в нивата на алдостерон, кортизол, адреналин и други
• инсулин: нарушения в нивата на инсулин често се установяват на фона на други форми на хормонален дисбаланс и са една от най-често наблюдаваните патологии
• други: промени в нивата на лептин, грелин, соматотропен хормон, мелатонин, серотонин, допамин и други

При жени най-честите клинични прояви включват:

• нарушения в менструалния цикъл: нередовен цикъл, болезнен, оскъден или твърде обилен менструален цикъл, промени в овулацията, намаление на либидото
• психо-емоционални прояви: лабилно настроение и изпадане в емоционални крайности, депресивни епизоди, тревожност, когнитивен дефицит, хронична умора, нарушения на съня, горещи вълни и други
• промени в теглото: повишен апетит, прекомерно желание за консумация на сладки и/или вредни храни, склонност към трупане на килограми, центрипетално затлъстяване (хормонален корем)
• кожни промени: обилен косопад, поява на акне, особено по брадичката, гърба и гърдите, суха и сензитивна кожа, прекомерно окосмяване или окосмяване от мъжки тип (хирзутизъм), хиперпигментация по кожата

При мъже най-честите клинични прояви при хормонален дисбаланс включват:

• сексуална дисфункция: намалено либидо, затруднена ерекция и еякулация, еректилна дисфункция, репродуктивни нарушения
• загуба на мускулна маса: видими промени по тялото, намалена мускулна сила и издръжливост, забавено възстановяване след натоварване
• психо-емоционални промени: нарушения на съня, умора, слабост, когнитивен спад, промени в настроението със склонност към агресивно поведение и прекомерна раздразнителност
• метаболитни нарушения: гинекомастия, наднормено тегло, затруднено отслабване дори на фона на калориен дефицит и повишена физическа активност, висока кръвна захар, влошен липиден профил

При деца клиничното протичане включва засягане на растежа в различна степен, проблеми с теглото, преждевременно или късно навлизане в пубертета, нарушения в поведението, емоционална лабилност, затруднена концентрация, проблеми в училище, социална изолация и други, съобразно вида на засегнатите хормони.

Сред най-характерните усложнения при неглижиране на подлежащ хормонален дисбаланс се включват репродуктивни нарушения и безплодие, остеопороза и риск от патологични фрактури, метаболитен синдром, риск от сърдечно-съдови усложнения и инциденти, риск от диабет, повишен онкологичен риск и други.

Диагнозата при хормонален дисбаланс е предимно клинико-лабораторна и се базира на информацията, получена от:

• разпит: възраст на пациента, данни за генетична предразположеност, характерни оплаквания с тяхната давност, тежест и особености, прием на лекарства, известни подлежащи заболявания и други
• преглед: обща оценка на състоянието, изчисляване на индекс на телесна маса, измерване на кръвно налягане и пулс, палпация на щитовидната жлеза, оглед на кожа и видими лигавици
• лабораторни изследвания: проследяване на промени и отклонения в нивата на пълната кръвна картина, кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, щитовидни хормони и TSH, инсулин, кортизол, полови хормони и други, съобразно конкретния случай

Медикаментозното лечение при хормонален дисбаланс се определя до голяма степен от вида на засегнатите хормони, възраст и общо състояние на пациентите, наличие на усложнения и други.

Опции на избор са хормонална заместителна терапия, лечение с блокери на съответните хормони при установен излишък, мерки за подпомагане на фертилитета, лекарства за подобряване на инсулиновата чувствителност (например метформин) и други.

При леки форми алтернативната терапия може да е достатъчна, но често се добавя към конвенционалното лечение и може да включва:

• добавки: витамини от група В, витамин Д, витамин Е, цинк, селен, магнезий, инозитол, омега-3 мастни киселини, мелатонин и други
• билки: витекс, мака, шатавари, ашваганда, корен от женско биле, ленено семе и други
• диета: ограничаване на бързите въглехидрати и вредни мазнини, както и на силно преработените храни, повишен прием на храни, богати на фибри, антиоксиданти, полезни мазнини, бавни въглехидрати
• редукция на вредните навици: отказ от тютюнопушене, преустановяване прием на алкохол, редукция на стреса, достатъчно сън и почивка, подходяща физическа активност

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от конкретния случай, като е по-добра при ранно откриване на хормоналния дисбаланс и адекватно лечение и съдействие от страна на пациента.