Хормонален дисбаланс: диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при съмнения за хормонален дисбаланс изисква комплексен, задълбочен и строго индивидуализиран подход, съчетаващ обстоен анализ на клиничните и лабораторни находки, а при нужда и някои допълнителни изследвания. Важно при диагностичния процес е да се потвърди дисбаланс и да се уточни конкретният вид хормон или хормони, които са засегнати, да се изяснят причините за това, да се оцени тежестта на протичане и рисковете от възникване на усложнения, както и да се подпомогне последващата терапия.

Подробният разпит на пациента и обстоен преглед могат да насочат опитните клиницисти към определен вид хормонален дисбаланс и да улеснят и съкратят значително диагностичния процес, преминавайки бързо към лечение. Фокусът е насочен към следните акценти:

анамнеза: при разпита на пациента се обръща внимание на неговата възраст, пол, известни подлежащи заболявания, приемани лекарства, данни за скорошна бременност и/или раждане, вид, давност и тежест на оплакванията, връзка на появата на оплакванията с определени фактори (важни житейски събития, травми, болести, стрес), промени в либидо и менструален цикъл, фамилна анамнеза и изясняване на известна генетична предразположеност към определени заболявания (наличие на близки роднини с хормонален дисбаланс или някои от неговите характерни усложнения)
клинични находки: обстоен физикален преглед с оглед на кожа и видими лигавици и регистриране на промени по тях (суха или мазна кожа, промени в окосмяването, значим косопад, наличие на акне), при нужда се извършва палпация на щитовидната жлеза, измерва се кръвното налягане и пулс, изчислява се индексът на телесна маса

Клиничните находки следва да не се тълкуват изолирано, а само в контекста на резултатите от назначените лабораторни изследвания

Необходимо е инициално назначаване на разширени кръвни изследвания с цел обща оценка на състоянието и насочване на клиницистите към определен вид хормонален дисбаланс.

Назначават се пълна кръвна картина, чернодробни ензими, урея, креатинин, кръвна захар като стандартен панел, а допълнително могат да се назначат други показатели с цел установяване на конкретния дисбаланс:

инсулинов дисбаланс: отклоненията в нивата на кръвната захар изискват проследяване нивата на гликирания хемоглобин, инсулин, извършване на орален глюкозо-толерантен тест
тиреоиден дисбаланс: обикновено за скрининг се назначава изследване нивата на TSH, а при отклонения или при съмнения за подлежащ процес в щитовидната жлеза е необходимо проследяване нивата на тироксин (fT4), трийодтиронин (fT3), както и някои специфични антитела (МАТ, ТАТ и други)
дисбаланс в половите хормони: необходимо е изследване нивата на естроген, прогестерон, тестостерон, лутеинизиращ хормон, фоликулостикулиращ хормон и други
други: дисбаланс в надбъбречните хормони се потвърждава чрез изследване на кортизол, DHEA-S, при съмнения за нарушения в хипофизата се изследват пролактин, хормон на растежа, ACTH. Допълнително могат да се назначат изследвания на витамин Д, лептин, хормони на глада (грелин), на ситостта (GLP-1) и други

Резултатите от лабораторните изследвания се тълкуват в комбинация с клиничните находки, а при нужда от допълнителни уточнения се назначават и други изследвания.

При необходимост може да се наложи назначаване на някои други допълнителни клинични, лабораторни или образни методи на изследване за потвърждаване на диагнозата и установяване на етиологията.

Така например може да се наложи ехографско изследване на щитовидната жлеза, половите жлези, ядрено-магнитен резонанс на хипофизата, специфични проби за кортизол и много други.

Следва: Лекарства за лечение на хормонален дисбаланс