3. Причини за хормонален дисбаланс

Различни по вид и етиология подлежащи заболявания, особено недиагностицирани, крият риск от развитие на различен по тежест хормонален дисбаланс. Най-често се касае за болести на жлезите с вътрешна секреция и хронични заболявания, включително:

• болести на щитовидната жлеза: една от най-честите причини за развитие на хормонален дисбаланс е наличието на подлежащо, недиагностицирано и/или нелекувано заболяване на щитовидната жлеза. При хипофункция на жлезата (хипотиреоидизъм), включително болест на Хашимото, е налице недостиг на щитовидни хормони и свързаните с това усложнения, докато при хиперфункция на тиреоидеята (хипертиреоидизъм), включително Базедова болест, е налице излишък в кръвта на щитовидни хормони
• заболявания на половите жлези: различни заболявания, засягащи яйчниците, включително синдром на поликистозните яйчници, както и заболявания, ангажиращи тестисите, крият значителен риск от дисбаланс в нивата на половите хормони
• диабет: при инсулинова резистентност, метаболитен синдром, диабет тип 2 и различни подлежащи заболявания на панкреаса често се установява хормонален дисбаланс
• заболявания на надбъбречните жлези: макар и по-рядко срещаните в клиничната практика, заболяванията на надбъбречните жлези, включително болест на Адисон, също могат да стоят в основата на хормонален дисбаланс
• други: при заболявания на хипофизата, при тежки чернодробни и/или бъбречни увреждания, някои невропсихични нарушения и други също може да се развие хормонален дисбаланс

В много от случаите назначаването на подходяща терапия на подлежащите заболявания се асоциира с благоприятно повлияване и отзвучаване на хормоналния дисбаланс.

Редица лекарства, особено при прием в по-високи от стандартните дози, при продължителна терапия, при поява на нежелани лекарствени взаимодействия или при прекомерна чувствителност на пациента могат да причинят хормонален дисбаланс.

Лекарствата, които най-често се асоциират с развитие на хормонален дисбаланс, са глюкокортикостероиди, антидепресанти, перорални и други контрацептиви, полови хормони, противотуморни лекарства и други.

При развитие на хормонален дисбаланс следва да се обмисли възможността за смяна на лекарствата с по-безопасни алтернативи или да се предприемат други мерки за противодействие на страничните им ефекти.

Представителите на женския пол са изложени на по-висок риск от развитие на хормонален дисбаланс, като често катализатори на процеса и отключващ момент се оказват подлежаща бременност, раждане, навлизане в менопауза.

Промените през пубертета, хормоналните промени, наблюдавани по време на бременност и след раждане, както и физиологичните промени в нивата на половите хормони при менопауза се асоциират с повишен риск от развитие на различен по вид и тежест хормонален дисбаланс.

Определени фактори и особености от начина на живот на отделния индивид могат да окажат голямо влияние върху риска от развитие на хормонален дисбаланс в дългосрочен план. С времето причина за хормонални нарушения могат да станат:

• стрес и преумора: продължителният стрес, хронична преумора, бърн-аут синдром водят до активация на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбреци, което от своя страна води до прекомерно повишение нивата на стресовия хормон кортизол, повличайки риск от промени в съотношенията на половите хормони, щитовидните хормони, инсулин и други
• диета: нездравословното, небалансирано, непълноценно хранене, прекомерно стриктни диети, недостатъчен внос на редица витамини и минерали (цинк, селен, магнезий, витамин Д, витамин Б12, витамин Б6 и други) води до промени главно в нивата на инсулин, грелин, лептин, но и риск от развитие на системен дисбаланс
• наднормено тегло и затлъстяване: мастната тъкан представлява своеобразен ендокринен орган, като многобройни изследвания потвърждават връзката между ексцесивното тегло и наличието на хормонален дисбаланс

Промените в начина на живот лежат в основата на така наречената лайфстайл терапия, която се назначава при почти всички пациенти.

Някои фактори от околната среда, включително продължително излагане на професионални вредности, токсини, пестициди, хербициди, фталати, бисфенол А и други синтетични химикали при проникване чрез инхалиране, през кожата и лигавиците могат да причинят хормонален дисбаланс, като най-често повлияват половите хормони.