5. Симптоми и признаци при хламидиална инфекция на гениталиите

При една втора от мъжете състоянието протича безсимптомно, като в останалите случаи протича с характерни оплаквания, вариращи по тежест и интензивност. Най-често оплакванията са от страна на уретрата и включват широко разнообразие от прояви и признаци. Сред най-честите и характерни оплаквания при мъжете се включват:

• уретрит: често при мъжете симптомите се манифестират с развитие на уретрит, наличие на стъклен секрет от уретрата, микционни смущения, като понякога първата урина може да бъде мътна
• парене и сърбеж: възможно е да се появи парене и сърбеж около отвора на половия член, както и парене при уриниране и по-рядко болка или подуване на един или двата тестиса. Много рядко могат да бъдат наблюдавани болка и сърбеж в пикочния канал. При локализиране на инфекцията в областта на ануса чести оплаквания са болка, сърбеж и парене в аналната област
• други оплаквания: възможно е наличие на характерно течение от половите органи, фебрилно състояние (в по-редки случаи), а при асцендиране на инфекцията към горните отдели на репродуктивната система могат да настъпят усложнения, като епидидимит, простатит, конюнктивит или синдром на Райтер. Много характерно за инфекцията с хламидия са специфичните перихепапатални (около черния дроб) сраствания, известни като синдром на Фиц-Хю-Къртис (Fitz–Hugh-Curtis syndrome)
• синдром на Райтер: синдром на Райтер представлява състояние, което може да се наблюдава при болните с хламидийна инфекция и се характеризира с наличие на уретрит, артрит и конюнктивит. Заболяването засяга и двата пола, но при мъжете се среща по-често отколкото при жените. Артритът е един от водещите симптоми при синдрома на Райтер, като при него се засягат най-често ставите на долните крайници, като проявите няма симетричен характер. Ставите са болезнени, оточни и зачервени понякога. Уретритът е другият специфичен симптом, като се изразява с парене, болезнено уриниране и отделяне на уретрален секрет. Конюнктивитът е третият специфичен за синдрома симптом, като той обикновено е двустранен

В редица случаи хламидиалната инфекция се означава като тиха инфекция, тъй като, особено при жените, протича в много от случаите напълно безсимптомно или с неспецифични прояви, често неглижирани от представителите на нежния пол. При над две трети от жените могат да липсват специфични симптоми на заболяването.

Въпреки това, тъй като инфекцията може да доведе до трайно увреждане на репродуктивната система, е важно да се диагностицира своевременно и лекува специфично и напълно.

При жената клиничната картина се владее от това дали инфекцията засяга долните или горните отдели на репродуктивната система (долна и горна хламидиаза):

• симптоми при долна хламидиаза: при долна хламидиаза най-често се засягат цервиксът с развитие на цервицит и уретрата с развитие на уретрит. Симптоматиката се изразява в наличие на умерено вагинално течение, микционни смущения, дискомфорт и тежест в малкия таз. Гениталното течение е с гноевиден или кръвенист характер и има цервикален произход. Много често инфекцията допълнително се разпространява към горните отдели на репродуктивната система на жената с развитие на салпингит или тазова възпалителна болест (горна хламидиаза). При около 50 процента от случаите заболяването може да протече въобще без клинични симптоми и само посредством колпоскопия може да се установи наличие на възпалителен процес, локализиран в маточната шийка. Колпоскопската находка се характеризира с хиперемия и леко изразен оток на цервикалния епител, а в цервикалната слуз се установява наличие на гнойни нишки (специфичен белег на възпаление)

• симптоми при горна хламидиаза: горната хламидиална инфекция се изразява с възпаление на ендометриума (ендометрит) и на маточните тръби с развитие на салпингит. Трябва да се има предвид, че горната хламидийна инфекция също може да протече с бедна клинична симптоматика. Най-честите причини за възникването на горна хламидиаза са наличие на долна хламидиаза, която асцендира при менструация, извършването на вътрематочна манипулация, поставяне на интраутеринен песар (спирала) и други. Симптомите, които могат да се наблюдават, са слаби спонтанни тазови болки, тежест и дискомфорт в малкия таз, слаба болка при извършването на гинекологичен преглед, дисфункционални маточни кръвотечения. Въпреки бедната или дори липсваща клинична симптоматика възпалителният процес, локализиран в маточните тръби, постепенно предизвиква оклузия (запушване) или тежко увреждане на тръбите, което впоследствие да доведе до стерилитет или извънматочна бременност

Продължителното безсимптомно протичане, както и неглижирането на проявите при симптоматично протичане създават предпоставки от развитието на различни по вид и тежест усложнения, някои от които могат да имат неблагоприятни последици с дългосрочен характер.

Сред най-честите усложнения на хламидиалната инфекция се включват:

• тазова възпалителна болест: ако хламидиалната инфекция не се лекува, при около 30 процента от случаите тя се разпространява към тазовите органи, което води до състояние, известно като тазова възпалителна болест
• репродуктивни нарушения: персистиращата инфекция, особено при развитие на тазова възпалителна болест при жените, създава предпоставки за репродуктивни нарушения, докато при мъжете главният риск е свързан с развитието на епидидимит, увреждания на простатата и засягането на сперматогенезата
• ектопична бременност: персистираща или безсимптомно протичаща хламидаза увеличава рисковете от развитие на ектопична бременност и свързаните с нея рискове, поради което при стартиране на изпълнението на репродуктивните планове се препоръчва микробиологична диагностика и изследване на сексуално трансмисивни заболявания
• усложнения по време на бременност: изследвания в областта показват, че подлежаща инфекция с хламидии увеличава рисковете от преждевременно раждане
• заразяване на новороденото: трябва да се има предвид, че инфекцията може да се предаде от майката към плода при раждане през естествените родови пътища, като при новороденото хламидията може да доведе до конюнктивит или тежка пневмония
• реактивен артрит: реактивен артрит, самостоятелно или в контекста на синдрома на Райтер, може да се развие като усложнение на хламидиална инфекция и при двата пола