Хламидиална инфекция на гениталиите

Хламидийните инфекции са най-разпространените бактериални сексуално трансмисивни заболявания и представляват водеща причина за стерилитет при жената.

Хламидиална инфекция на гениталиите е едно от най-значимите полово предавани заболявания в днешно време. В развиващите се страни гонореята е водеща сексуално трансмисивна инфекция, за разлика от хламидията, която се среща значително по-рядко. Хламидийната инфекция е много по-често срещана в Европа и Америка - развитите страни.

Заболяването се причинява от представител на рода хламидия (Chlamydia) - Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis).

Входна врата за навлизането на инфекцията са урогениталната система на мъжа и жената, като заразяването става посредством полов контакт с инфектиран партньор.

Важно е да се отбележи, че много хора (мъже и жени), които са заразени с хламидия, нямат никакви симптоми и могат да не са наясно, че имат инфекция. Понякога при жената са наблюдавани симптоми, като необичайно вагинално течение, усещане за парене при уриниране и тежест в малкия таз. При мъжете клиниката е слабо изразена, но могат да се установят стъклен секрет от уретрата и микционни смущения. Възможно е да се усеща парене при уриниране и болка и оток в единия или двата тестиса.

Трябва да се има предвид, че тъй като много често хламидиалната инфекция няма клинична симптоматика, което може да доведе до лесното й разпространение сред обществото и значително увреждане на репродуктивната система на жената.

Хламидиалната инфекция може да причини трайно увреждане на маточните тръби при жената и може да доведе до бъдещо безплодие и до увеличаване на риска от извънматочна бременност. Хламидиална генитална инфекция по време на бременност увеличава риска от преждевременно раждане и от раждане на бебе с ниско тегло.

Тъй като тази инфекция има нехарактерна клинична изява за диагнозата, често се употребяват различни лабораторни тестове, като в практиката са използвани както методи за директно доказване на причинителя, така и такива за откриване на хламидиална ДНК и РНК и серологично установяване на антихламидийни антитела.

Лечението при хламидийна инфекция трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, като за целта се използват различни антибиотични средства по строго определени схеми. Необходимо е лечението да бъде проследявано от лекар специалист, като акушер-гинеколог или специалист по кожни и венерически заболявания.