3. Кой е причинител на хламидийната инфекция?

Хламидиите представляват отрицателни по Грам вътреклетъчни бактерии, открити през 1907 година и дълго време са били разглеждани като вируси. Родът хламидия е представен от няколко типа хламидия, а именно Хламидия пситаци (Chlamydia psittaci), Хламидия пневмоние (Chlamydia pneumoniae) и Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis):

• видове и особености на хламидиите: Chlamydia psittaci се наблюдава по птиците и предизвиква заболяването пситакоза , докато Chlamydia pneumoniae предизвиква тежки заболявания, засягащи дихателната система на човека. Chlamydia trachomatis предизвиква гениталната инфекция при човека с различна тежест на протичане и риск от различни по вид усложнения, но също и очното заболяване трахома
• серотипове на Chlamydia trachomatis: съществуват различни серотипове при Chlamydia trachomatis, като серотиповете А, В, Ва и С предизвикват заболяването трахома (хронично заболяване, водещо до кератит и конюнктивит, водеща причина за слепота в света), серотиповете от D до K предизвикват урогениталната хламидиаза, а серотиповете L1, L2, и L3 предизвикват заболяването Lymphogranuloma venereum (разпространено в цял свят полово предавано заболяване)
• особености на серотиповете: клетките гостоприемници за Chlamydia trachomatis от серотиповете от D до K са цилиндричните епителни клетки на уретрата, цервикса, ендометриума, ендосалпингеума, конюнктивата, синовиалната обвивка на ставите, капсулата на черния дроб и пневмоцитите, поради което урогениталната хламидиаза засяга именно тези органи и системи

Хламидиите се отличават с някои важни морфологични особености, като една от основните включва наличието на елементарни и ретикуларни телца, всяко от което изпълнява изключително важни функции при оцеляването и отделните етапи от размножаването на причинителите, а именно:

• роля на елементарните телца: хламидиите имат двуфазен клетъчен цикъл, включващ интрацелуларно и екстрацелуларно размножаване. Екстрацелуларно хламидиите съществуват под формата на елементарни телца. По своята същност те представляват инфекциозните форми на хламидия, спороподобни структури, които са метаболитно неактивни. Когато навлезнат в клетката гостоприемник посредством активен или пасивен трансмембранен транспорт, елементарните телца се превръщат в ретикуларни телца
• роля на ретикуларните телца: след превръщането си в ретикуларните телца, последните могат да се делят посредством собствената си ДНК, РНК и протеини, като за целта използват енергията от засегнатата клетка. Ретикуларните телца са метаболитно активните форми, които не са инфекциозни. По този начин постепенно броят на ретикуларните телца се увеличава значително, което води до разрушаване на клетката гостоприемни, след което хламидиите отново преминават във фазата на елементарни телца, които са готови да инфектират нови клетки
• други морфологични особености: друга важна морфологична особеност е липсата на продуциран и отделян от тях ендотоксин (отговорен за фебрилните състояния при редица бактериални инфекции), както и наличието на специални пръчковидни израстъци, чрез които се снабдяват с хранителни вещества от клетките гостоприемници. Хламидиите са неподвижни, не притежават пили и ресни и проявяват особено изразен тропизъм или предпочитания към епителните клетки на лигавиците