6. Как се поставя диагнозата хламидиална инфекция?

При снемането на анамнезата към заболяването могат да насочат анамнестични данни за дискомфорт и слаба болка в таза, микционни смущения, наличие на генитално течение, неправилни и ациклични генитални кръвотечения, данни за стерилитет. Добре е да се разпита за състоянието на партньора и дали той има някаква симптоматика, която да насочи към наличието на евентуална инфекция.

Огледът със спекулум може да покаже наличие на патологичен влагалищен флуор.

Посредством колпоскопско изследване могат да се установят данни за възпалителен процес в цервикса, както и наличие на гнойни нишки в цервикалната слуз.

При стандартен гинекологичен преглед при извършването на бимануална палпация може да се установи от лека до умерена болезненост в областта на аднексите.

 

Прочетете подробна информация:

• Колпоскопия
• Гинекологичен преглед

Поради нехарактерната клинична картина за поставянето на диагнозата в употреба влизат различни лабораторни тестове и изследвания.

Съществуват тестове за директно доказване на етиологичния причинител, тестове за серологично установяване на хламидийни антитела и тестове за откриване на хламидийна ДНК и РНК.

От лабораторните изследвания значение се отдава на посевки на уретрален и цервикален секрет в специални хранителни среди (клетъчна култура на McCoy от синовиални клетки, клетъчна култура HeLa).

В днешно време се използват китове на базата на моноклонални антитела, които са свързани с флуоресциращи вещества. Интрацитоплазмени включвания могат да бъдат открити при оцветяване Giemsa.

Съществуват и други методи за поставянето на диагнозата хламидия, които са свързани с директно откриване на антиген, като имуноензимни методи (ELISA), директна имунофлуоресценция (DFA), ДНК и РНК хибридизация.

Установяването на хламидиалната РНК посредством ДНК хибридизация има висока сензитивност и специфичност, поради което се препоръчва при рутинна диагностика особено сред популации, където заболяването е с голяма честота.

Трябва да се има предвид, че серологичните проби, чрез които се установяват антихламидиални антитела, не са много подходящи за диагностика, тъй като имат ниска сензитивност и специфичност. Известно значение в практиката имат установяването на Ig M при острите уретрити и Ig A при острите уретрити.

 

Прочетете подробна информация:

• Изследване на вагинален секрет
• Изследване за хламидии