- Какво представлява хламидиалната инфекция на гениталиите?
- Колко често се среща инфекцията с хламидии?
- Кой е причинител на хламидийната инфекция?
- Как се предава инфекцията с хламидия?
- Симптоми и признаци при хламидиална инфекция на гениталиите
- Как се поставя диагнозата хламидиална инфекция?
- Лечение при хламидиална инфекция на гениталиите
6. Как се поставя диагнозата хламидиална инфекция?
Поставянето на диагнозата хламидиална инфекция на гениталиите обичайно не представлява затруднение за опитните клиницисти във връзка с достъпните и относително бързи методи за изследване и доказване на причинителя, включително и при безсимптомните пациенти.
За поставянето на диагнозата хламидиална инфекция най-голямо значение имат данните от анамнезата и клиничната картина, находките от гинекологичния преглед и получените резултати след извършването на специфични лабораторни тестове.
6.1. Анамнеза
Разпитът на пациента в много от случаите има субективно и относително слабо информативно значение, въпреки което остава важна, неразделна част от диагностичния подход и може да подпомогне изясняване на въздействието на някои рискови за развитието на инфекцията фактори.
Фокусът е насочен към:
- изясняване на оплакванията: при снемането на анамнезата към заболяването могат да насочат анамнестични данни за дискомфорт и слаба болка в таза, микционни смущения, наличие на генитално течение, неправилни и ациклични генитални кръвотечения, данни за стерилитет. Добре е да се разпита за състоянието на партньора и дали той има някаква симптоматика, която да насочи към наличието на евентуална инфекция
- подлежащи рискови фактори: такива например са честа смяна на половия партньор, наличие на повече от един полов партньор, други подлежащи заболявания, включително сексуално трансмисивни инфекции, непротектирани полови контакти и други
6.2. Гинекологичен преглед
Гинекологичният преглед и изключително важно, неотменна и рутинна част при диагностицирането на различните заболявания, ангажиращи половата система. Находките, установени при прегледа, подпомагат изясняването на диагнозата, но също и разграничаването от някои идентично протичащи заболявания и състояния.
Гинекологичният преглед обикновено се фокусира върху:
- оглед и палпация: : огледът със спекулум може да покаже наличие на патологичен влагалищен флуор. При стандартен гинекологичен преглед при извършването на бимануална палпация може да се установи от лека до умерена болезненост в областта на аднексите
- колпоскопия: посредством колпоскопско изследване могат да се установят данни за възпалителен процес в цервикса, както и наличие на гнойни нишки в цервикалната слуз. Посредством колпоскопското изследване могат да се диференцират различни други състояния, причиняващи идентична симптоматика
Полезна и подробна информация по темата може да намерите на:
6.3. Изследвания
Поради нехарактерната клинична картина при много от пациентите, а в редица случаи и липсата на оплаквания и други находки при прегледа, за поставянето на диагнозата хламидиална инфекция на гениталиите в употреба влизат различни лабораторни тестове и изследвания със специфична насоченост.
Съществуват тестове за директно доказване на етиологичния причинител, тестове за серологично установяване на хламидийни антитела и тестове за откриване на хламидийна ДНК и РНК.
Сред най-често прилаганите се включват:
- културелно изследване: от лабораторните изследвания значение се отдава на посевки на уретрален и цервикален секрет в специални хранителни среди, каквито са например клетъчната култура на McCoy от синовиални клетки, клетъчната култура HeLa и други. В днешно време се използват китове на базата на моноклонални антитела, които са свързани с флуоресциращи вещества. Интрацитоплазмени включвания могат да бъдат открити при оцветяване по Giemsa
- имунологични методи: съществуват и други методи за поставянето на диагнозата хламидия, които са свързани с директно откриване на антиген, като имуноензимни методи (ELISA), директна имунофлуоресценция (DFA), ДНК и РНК хибридизация. Установяването на хламидиалната РНК посредством ДНК хибридизация има висока сензитивност и специфичност, поради което се препоръчва при рутинна диагностика особено сред популации, където заболяването е с голяма честота
- серологични изследвания: серодиагностиката също подпомага диагностичния процес в някои случай, но следва да се има предвид, че серологичните проби, чрез които се установяват антихламидиални антитела, не са много подходящи за диагностика, тъй като имат ниска сензитивност и специфичност и не могат да покажат давността на инфекцията (хламидиазата в редица случаи образува трайни антитела, които не могат да бъдат разграничени от антителата, формирани при прясна повторна инфекция). Известно значение в практиката имат установяването на Ig M при острите уретрити и Ig A при острите уретрити
Полезна и подробна информация може да намерите на:
Коментари към Хламидиална инфекция на гениталиите