3. Какви са причините за СПКЯ?

Хипоталамо-хипофизарна дисфункция е един от основните фактори, за който се смята, че може да има сериозно отношение към появата, развитието и прогресията на поликистозната болест на яйчниците. Развитието му се проявява с характерни и особено типични признаци при много от момичетата с навлизането в пубертета.

При голям процент от момичетата се наблюдава наднормено тегло и/или затлъстяване и хирзутитизъм (повишено окосмяване) около времето на менархе (първата менструация), което насочва вниманието към пубертетна дисфункция, която може да бъде хипоталамо-хипофизарно-овариална или адренална.

При поликистозната болест на яйчниците се наблюдава повишено пулсативно освобождаване на гонадотропен релийзинг хормон и повишена хипофизарна чувствителност към гонадотропен релийзинг хормон, но въпреки това хипоталомо-хипофизарната дисфункция сама по себе си не може да доведе до поликистозна болест на яйчниците. В комбинация с някои други фактори рискът нараства значително.

При много жени с поликистоза на яйчниците е установен хормонален дисбаланс. При жени със СПКЯ яйчниците образуват повече андрогени от нормалното, като настъпват промени в производството и контрола на синтезираните женски полови хормони. Андрогените са мъжки полови хормони, които женския организъм също произвежда.

Високите нива на андрогените (хиперандрогенемия) влияят върху развитието и отделянето на яйцеклетките по време на овулация и са причина за появата на редица от характерните за поликистоза симптоми.

Жени с поликистозен овариален синдром имат нарушения в метаболизма на андрогени и естрогени и в контрола на производството на андрогени:

• високи нива на андрогени: високи серумни концентрации на андрогенни хормони, като тестостерон, андростендион и дехидроепиандростерон сулфат (DHEA-S), могат да се срещнат при тези пациенти. Теорията за хиперандрогенизъм като фактор за поява на поликистозна болест на яйчниците се уповава като наличие на адренално нарушение през ранната фаза на половото узряване. Тази теория се основава на парапубертетното развитие на симптомите и свръхотговора на адреналните андрогени към стимулацията с аденокортикотропен хормон, след кортикостероидно потискане при момичета с поликистозна болест на яйчниците
• повишени пролактин и лутеинизиращ хормон: при жени с поликистозна болест на яйчниците могат да се установят повишени нива на пролактин и на лутеинизиращ хормон (LH). Лутеинизиращият хормон стимулира овулацията, но твърде високи нива на хормона могат да доведат до анормален ефект върху яйчниците, докато пролактинът има предимно инхибиторни ефекти
• липса на овулация: комплексно хиперандрогенемията, високите нива пролактин и LH, водят до ановулаторни цикли, което от своя страна променя баланса на много от другите хормони, главно естроген, прогестерон, фоликулостимулиращ хормон. При много от жените нивата на прогестерон са значително понижени

Точната причина за появата на тези хормонални промени не е известна. Предполага се, че проблемът може да започне в самия яйчник, в други жлези, които произвеждат тези хормони или в част от мозъка, която контролира тяхното производство. Промените могат да бъдат предизвикани допълнително и от резистентност към инсулин.

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса за контролиране на количеството на захар в кръвта. Той помага за придвижването на глюкозата от кръвта в клетките, където се разгражда за производство на енергия, като участва в изпълнението на редица метаболитни и енергийни функции.

При инсулинова резистентност телесните тъкани стават устойчиви на въздействието на инсулина, поради което тялото трябва да произвежда допълнително инсулин с цел компенсация.

Инсулиновата резистентност също е фактор, за който се предполага, че има сериозно отношение към развитието на поликистозна болест на яйчниците:

• инсулиновата резистентност при поликистоза: установено е, че овариалната поликистоза е свързана с повишена инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и хиперинсулинемия. Яйчниците притежават рецептори за инсулин, като съществува пряка връзка между хиперинсулинемията и хиперандрогенизма. Установено е, че високите инсулинови нива стимулират овариалната андрогенна продукция и чрез намаляване на серумното ниво на свързващ половия хормон глобулин се предизвиква повишаване на концентрацията на свободния тестостерон. Производство на твърде много тестостерон от яйчниците възпрепятства развитието на фоликулите и предотвратява нормалната овулация
• риск от допълнителни усложнения: в допълнение, инсулиновата резистентност при СПКЯ е свързана с адипонектин, хормон, секретиран от адипоцитите, които регулират липидния метаболизъм и глюкозните нива. Жените с наднормено тегло и СПКЯ имат по-високи нива на адипонектин в сравнение с жените без СПКЯ. Хиперинсулинемията е също отговорна за дислипидемията и за повишени нива на инхибитора на плазминогенния активатор (PAI-1) при пациентки със СПКЯ, като повишени PAI-1 нива са рисков фактор за вътресъдова тромбоза и редица други усложнения

Наднорменото тегло и особено затлъстяването оказват по комплексни механизми влияние за развитието на синдром на поликистозните яйчници, като от една страна повлияват хормоналния фон, а от друга често водят до лекостепенно, но с хроничен характер възпаление и риск от различни усложнения.

Съществено значение за ендокринно-метаболитните последствия от обезитета има неговият тип, а именно дали се касае за андроиден или за гинекоиден тип затлъстяване. Андроидният тип затлъстяване се характеризира с натрупване на мастната тъкан висцерално и по коремната стена. Този вид затлъстяване е метаболитно по-активен и се свързва с хиперинсулинемия, нарушен глюкозен толеранс, захарен диабет, повишено ниво на андрогените и естрадиола, които са характерни за поликистозната болест на яйчниците.

Гинекоидният тип от своя страна се характеризира с натрупване на мастна тъкан предимно в областта на ханша и долната половина на тялото, което се асоциира с по-нисък риск от развитие на допълнителни метаболитни и съдови усложнения.

Многобройни изследвания през последните години предполагат наследственост при синдрома на поликистозните яйчници, като генетичната предиспозиция (наличието на близък роднина със СПКЯ) в комбинация с някои други фактори значително увеличава риска от поява на болестта в определена възраст.

Генетичният компонент се унаследява по автозомно-доминантен път с висока генетична пенетрантност, но с вариабилна експресивност при жените. Това означава, че всяко дете има 50 процента шанс да наследи предразполагащ генетичен вариант или варианти от родител и ако дъщеря наследява варианта, то тя ще има това заболяване в някаква степен, особено при наличие на въздействието на някои от гореизброените фактори.

Генетичните варианти могат да бъдат унаследени от бащата или майката и могат да се предават в поколенията чрез синовете (които могат да са безсимптомни носители или могат да имат симптоми, като ранна алопеция и/или прекомерно окосмяване) или дъщери, които ще показват признаци на СПКЯ.

По тази причина при наличие на близък родственик с поликистоза на яйчниците се препоръчват ранни профилактични изследвания и проследяване, активна профилактика и ранно лечение.