6. Забременяване и бременност с поликистозни яйчници

Нормален менструален цикъл започва, когато хипофизната жлеза в мозъка произвежда и изпраща два хормона към яйчниците. Тези два хормона са лутеинизиращ хормон (LH) и фоликулостимулиращ хормон (FSH.) Пик в нивата на LH е сигналът за отделяне на яйцеклетка от яйчниците (овулация).

LH и FSH също така сигнализират яйчниците, за да произведат двата витални женски хормона, а именно естроген и прогестерон. Когато яйчниците отделят яйцеклетка, тя преминава по фалопиевите тръби и достига матката. Прогестеронът от яйчника предизвиква удебеляване (уплътняване) на лигавицата на матката, подготвяйки се за оплождане.

Ако яйцеклетката не се оплоди от сперматозоидите, тази удебелена структура се отделя (процес на десквамация, олющване). Настъпва менструално кървене. Този процес се повтаря всеки месец, приблизително на всеки 28 дни (между 21 и 35 дни).

Една от класическите и ключовите характеристики на синдрома на поликистозните яйчници е нередовната или липсваща менструация.

Основната причина, поради която жените със СПКЯ имат този симптом, е хормонален дисбаланс и съпътстващите го промени.

Всеки месец фоликулът зрее и се освобождава от яйчниците, за да бъде оплоден. Но поради хормонален дисбаланс, наблюдаван при СПКЯ (обикновено по-високи нива на андрогени, като тестостерон, в комбинация с високи нива на лутеинизиращ хормон), фоликулът не узрява или не се отделя. Вместо да се освободи, фоликулът (често назоваван като киста) остава в яйчниците, където може да се види на ултразвук. Високите нива на андрогени и прекомерното количество инсулин могат да предотвратят настъпването на овулация и да нарушат менструацията, която може да е нередовна или дори да липсва.

Нередовният менструален цикъл се означава като олигоменорея и се определя като наличието на осем или по-малко менструални цикъла годишно и интервал между всеки две отделни менструации по-голям от 35 дни. Нередовният менструален цикъл не само повлиява фертилитета, но и може да увеличи риска от развитие на рак на матката (ендометриален карцином).

При синдрома на поликистозните яйчници нивата на LH често са по-високи, когато започва менструалния цикъл. Няма пик на LH, като нивата на LH са също по-високи от нивата на FSH. Без повишаване на нивата на LH яйчниците няма да получат сигнал за отделяне на яйцеклетка. В резултат на това няма да настъпи овулация и менструалният цикъл става нередовен.

Жените със СПКЯ могат да имат овулация от време на време или изобщо да не настъпи такава, така че менструалният цикъл може да е по-кратък от нормалния или по-често необичайно удължен.

Стресът също може да бъде важен фактор за нередовните периоди при СПКЯ, тъй като при стрес тялото произведа кортизол (стресов хормон), който от своя страна повишава инсулина и активира черния дроб да произвежда и отделя глюкоза в кръвта.

По тази причина се препоръчват комплексни мерки и строго индивидуален подход за лечение на болестта и овладяване на възможните провокиращи фактори, включително стрес, хранене, тегло, физическа активност и други.

Забременяването при жени със синдром на поликистозните яйчници е напълно възможно (както по естествен път, така и изкуствено оплождане с различни методики), но изисква комплексен, строго индивидуален подход и съвместна колаборация между различни специалисти.

След диагностициране на болестта и изясняване на наличните рискови фактори и възможни причини, довели до състоянието, оценка на рисковете от усложнения и редица индивидуални особености се изготвя индивидуален терапевтичен план. Той обикновено включва множество компоненти, насочени към различните аспекти на болестта:

• медикаментозно лечение: при всички жени се назначава подходяща лекарствена терапия за овладяване на хормоналния дисбаланс, симптоматични средства за лечение на някои от проявите на болестта, при необходимост се назначава и допълнителен прием на хранителни добавки (витамини, минерали, лечебни растения, билки и други)
• общи мерки: за намаляване на рисковете от усложнения през бременността и улесняване на забременяването се препоръчват редица общи мерки, насочени към подобряване на хранителния режим (изготвя се подходяща диета), редуциране на вредните навици (тютюнопушене, прием на алкохол и други), управление на стреса, контрол над теглото
• допълнителни мерки: за улесняване процеса на забременяване освен гореизброените често се налага и провеждане на психотерапия, тъй като след дълги години неуспешни опити, жените се вглъбяват в невъзможността за зачеване и имат негативна психологична нагласа. При необходимост могат да се назначат и други методи за постигане на стабилен хормонален и емоционален фон и поддържане на добро здравословно състояние с цел подготвяне на женския организъм за предстояща бременност

След успешно забременяване при жените със синдром на поликистозни яйчници се препоръчват редовни изследвания (при нужда през по-кратък интервал) в комбинация с редица общи мерки за намаляване на риска от възникване на патологии и усложнения през бременността.

Липсват данни за по-висок риск от сериозни патологии на бременността при жените със СПКЯ, но при тях подобни могат да настъпят в хода на усложнения, свързани със синдрома, като например:

• висок сърдечно-съдов риск: проследяването на кръвното налягане, липидния профил и маркерите на възпалението са задължителни през цялата бременност, като при жени със СПКЯ е налице по-висока склонност към хипертония и свързаните с нея рискове
• проблеми с теглото: жените със СПКЯ често страдат от наднормено тегло и затлъстяване, които сами по себе си могат да затруднят забременяването, а през бременността излагат на по-висок риск от хипертония, отоци, метаболитни нарушения и други. Без строги рестрикции е необходим изключителен контрол над теглото и наддаването през деветте месеца
• депресия: жените със СПКЯ показват по-висок риск от развитие на предродилна или следродилна депресия, нарушения на съня, емоционална лабилност и други
• гестационен диабет: хиперинсулинемията и инсулиновата резистентност, в случай, че не са предприети мерки за техния контрол, излагат бременните жени на по-висок риск от развитие на гестационен диабет

Допълнително се описва по-висок риск от спонтанен аборт в ранните срокове от бременността, по-висок риск от преждевременно раждане и раждане на плод с по-ниско тегло.