7. Диагностициране на полипи на дебелото черво

Поради безсимптомното протичане на полипи на дебелото черво много често те могат да останат недиагностицирани или късно диагностицирани, едва когато причиняват някаква симптоматика. В някои държави са въведени задължителни скринингови методи при пациенти на възраст над 50 години. Една сред тези държави е Япония. Въпреки това, за диагностициране на дебелочревни полипи се следват най-често следните стъпки.

• Физикален преглед - ако няма проявена каквато и да е симптоматика, физикалният преглед при пациентите не показва никакви промени. Рядко при дистално локализирани полипи, които пролабират, могат да бъдат достигнати палпаторно при ректално туширане. Дори и в тези случаи те са трудно различими от вътрешни хемороиди. Съществува изследване, наречено тест за окултно кървене в изпражненията, което не е толкова широко разпространено. Чрез него може да се докаже наличието на кървене, когато няма данни за такова и не се визуализира макроскопски.
• Пълна кръвна картина (ПКК) - едно от първоначалните изследвания, което също може да бъде насочващо за извършването на ендоскопско изследване на гастроинтестинален тракт е наличието на спад в хемоглобина и червените кръвни клетки (еритроцити). Анемичният синдром много често придружава полипите на дебелото черво, особено по-големите на размери, локализирани в проксимален колон.
• Фиброколоноскопия (ФКС) - златният стандарт за откриване на полипи е колоноскопията, което се използва както с диагностична, така и с лечебна цел, особено при наличието на полипи. Това обаче не е безгрешен скринингов метод, тъй като има повишен процент на пропуски, особено при неподготвени пациенти за такъв вид изследване или по-малко опит на ендоскописта. Пациентите, за които е установено, че имат повече от десет колоректални аденома, трябва да бъдат изследвани за евентуално генетично заболяване.
• Компютърна томография (КТ) - компютърната томографска колонография представлява сравнително нов метод за скрининг на дебелочревни полипи. Въпреки това, изследването изисква отлична подготовка на пациентите и по-малко чувствително при плоски полипи. Все още се усъвършенстват различни методи за разграничаване между неопластични и ненеопластични полипи като някои от тези тестове са конфокална лазерна ендомикроскопия, интелигентна хромоендоскопия, теснолентова ендоскопия със стеснен спектър и др.