Полипи на дебелото черво

Точното разпространение на полипи на дебелото черво не е установено поради разликите в методите, използвани за диагностициране. Разпространението варира значително при пациентите като основно се срещат над 60-годишна възраст. Установено е, че 30% от хората на средна възраст или напреднала възраст имат полипи на дебелото черво.

Полипите се срещат значително по-често при мъжете, отколкото жените. Те са силно свързани с напредването на възрастта, но могат да появят рано при пациенти с полипозен синдром.

Като основна причина за образуването на полипи на дебелото черво се посочват генетични мутации, които могат да накарат клетките да се делят дори, когато това не е необходимо. Самите полипи могат да засегнат всяка една част от дебелото черво. Те основно се делят на неопластични и ненеопластични. Различни проучвания показват, че причините от околната среда също допринасят за тяхното възникване и образуване.

Неопластичните полипи включват хиперпластични, ювенилни, хамартоми и възпалителни псевдополипи. Клиничното значение на полипите се дължи на факта, че повече от 95% от аденокарциномите на дебелото черво произхождат от полипи. Полипите са много чести, намират се повече в проксималното дебело черво и имат нисък злокачествен потенциал, ако няма дисплазия. Самите полипи се развиват в рак след инактивиране на туморни супресорни гени като аденоматозна полипоза или гени за възстановяване на несъответствие в ДНК.

Голяма част от пациентите са объркани относно разликата между полипи на дебелото черво и колоректален рак. Най-важното нещо, което трябва да знаят пациентите е, че наличието на полипи на дебелото черво не означава, че става въпрос за рак. Самите полипи са голям рисков фактор за малигнена трансформация към злокачествено заболяване, но всъщност само малка част от полипите при пациентите прогресират в тази насока.

Повечето от пациентите с полипи на дебелото черво нямат никаква клинична изява. Безсимптомното протичане на полипите при голяма част от пациентите води до тяхното откриване в късен стадий при скринингово изследване за рак или случайна находка при ендоскопско изследване. Въпреки това, полипите се проявяват клинично с някои характерни симптоми, които могат да насочат пациентите към търсене на лекарска помощ.

Задължителните скринингови методи за ранно откриване на полипи и рак на дебелото черво в някои държави са въведени именно поради безсимптомното протичане в начални стадий. Една сред тези държави е Япония. Златен стандарт за диагностициране на полипи на дебелото черво е фиброколоноскопията. Ендоскопското изследване се използва както с диагностична, така и с лечебна цел (отстраняване на полипите).

Диференциалната диагноза на дебелочревната полипоза е изключително широка и обхваща множество заболявания и синдроми, които също могат да водят до образуването на полипи. От най-голямо значение за лекарите е диференцирането на полипи и рак на дебелото черво.

Единственото и ефективно лечение при полипи на дебелото черво е полипектомията. Най-често тя се извършва по време на колоноскопия, извършена с диагностична цел. Самата полипектомия при колоноскопия се извършва с помощта на примка с електрокоагулация. Хирургично лечение, и то ранно, се препоръчва при пациенти с фамилна аденоматозна полипоза или при други полипозни синдроми. При такива пациенти се предприемат операции за пълното или непълното отстраняване на дебелото черво с извеждане на анус претер (стома).

Полипите на дебелото черво са напълно лечими, особено ако бъдат диагностицирани и отстранени в начален стадий. Тяхното по-късно диагностициране води риск от развитието на усложнения като кървене, злокачествена трансформация, чревна непроходимост и други. Самите полипи растат бавно, което благоприятства въвеждането на скринингова колоноскопия за тяхното ранно откриване. Наследственият неполипозен рак е изключение. При този синдром се наблюдава повишена генетична нестабилност в самата лезия и трябва да се предприеме хирургично лечение възможно най-бързо.

Изображения: freepik.com