8. Как се лекува възпаление на ухото?

Подходящи обезболяващи и противовъзпалителни средства се прилагат при всички видове отит, като при бактериален отит се явяват част от допълнителното лечение, докато при отит, провокиран от вирусна инфекция, негнойно възпаление и други фактори, това е основна мярка в консервативната терапия. Лечението включва:

• антипиретици: при малки деца възпалението на средното ухо често протича с умерена до висока температура, поради което се препоръчват своевременни мерки за нейното овладяване. При бебета се предпочитат препарати, съдържащи парацетамол, докато при малки деца успешно се използват и съдържащите ибупрофен средства. Прилагат се под формата на сироп, прах за перорална суспензия, свещички и други, в доза, съобразена с теглото на детето
• аналгетици: болката при отит варира по интензивност и може да бъде изключително силна, неприятна и да породи дискомфорт. При възрастни се прилагат неопиоидни аналгетици, в редки случаи може да се премине към опиоидни аналгетици при необходимост от силно обезболяване. При деца опция на избор са средствата, съдържащи метамизол (аналгин), парацетамол, ибупрофен
• противовъзпалителни средства: много от антипиретиците и аналгетиците проявяват и противовъзпалително действие, поради което се предпочитат във връзка с постигането на троен ефект, включваща сваляне на температурата, обезболяване и антиинфламаторно действие. При възрастни могат да се използват всички представители от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, докато при деца опциите са силно ограничени. Изключително важно е да не се прилага аспирин в детска възраст във връзка с риска от развитие на синдром на Reye и свързаните с него рискове

При инфекциозен отит в много от случаите се препоръчва стартиране на ранно антимикробно лечение с подходящи антибиотици (при бактериална инфекция), антивирусни средства (при вирусна инфекция) или антимикотици (при гъбична инфекция). Прилагат се в подходяща лекарствена форма, доза и продължителност за постигане на желания ефект:

• локално приложение: локалното приложение на различните антимикробни средства под формата на капки за уши е оспорван лечебен метод, тъй като ефективността е несигурна. Локално приложение се предпочита при външен отит, но има съмнително действие при среден отит
• системно приложение: системно приложение на подходящи антимикробни средства, най-често антибиотици, се препоръчва при липса на подобрение след симптоматично лечение в рамките на три дни, при наличие на секреция от ухото, при висок риск от усложнения, при двустранен отит, както и при деца под две години
• рискове при ранно приложение: ранното приложение на антибиотици крие известни рискове, свързани главно с липса на особена разлика в клиничния ход при иначе здрави индивиди и може да повлияе върху рисковете от развитие на антибиотична резистентност при чести инфекции и своевременно стартиране на антибиотична терапия. Много от формите на отит, особено при иначе здрави индивиди, при големи деца, при възрастни и липса на рискови фактори за развитие на усложнения, подлежат на самоограничаване на процеса и приложението на антибиотици не се свързва с особени ползи за лечебния процес
• рискове при закъснение в терапията: неглижирането на болестния процес, самолечението, особено при малки деца и лица с компрометирана имунна защита крие значителни рискове от влошаване на инфекцията с развитие на различни по вид и тежест усложнения. Решението за стартиране на антибиотично лечение е изключително отговорно и се повлиява от множество фактори, като както ранното, така и закъснялото антибиотично лечение крият своите рискове

При липса на ефект от стандартното лечение, при рецидивиращи форми на отит, висок риск от усложнения или настъпили вече усложнения, може да се наложи назначаване на някои допълнителни методи за терапевтично повлияване. Те се прилагат само при съответните показания и никога не са първа опция на избор:

• кортикостероиди: кортикостероиди под формата на капки за локално приложение в ухото се назначават при наличие на съответните показания и обикновено се прилагат в кратки терапевтични курсове за намаляване рисковете от поява на странични ефекти. В много редки случаи, при особени форми на протичане и наличие на допълнителни придружаващи заболявания може да се наложи включване на системни кортикостероиди в подходящи дози
• миринготомия: миринготомията, известна още като парацентеза или поставяне на тимпаностомични тръби, представлява интервенция, при която се прави разрез на тъпанчевата мембрана с цел освобождаване на кухината на средното ухо от събралата се там течност и секрети. Извършва се по строги показания, част от които включват липса на ефект от антибиотичното лечение, бомбиране на тъпанчето, развитие на усложнения в хода на отит. Основната цел на манипулацията, извършвана често в амбулаторни условия, е подобряване вентилацията към кухината на средното ухо и дренаж на натрупаните секрети. Поставената метална или пластмасова тръбички обикновено оставя на мястото си между 6 и 12 месеца, след което се отстранява или пада сама, като е необходимо спазване на някои хигиенни мерки (поддържане на ухото сухо, чисто, избягване на замърсявания, плуване в открити водоеми и други) за намаляване риска от контаминация и възникване на вторична инфекция
• хирургично лечение: към хирургично лечение обикновено се прибягва при липса на ефект от консервативната терапия, риск от усложнения или настъпили сериозни усложнения, тежки поражения върху тъпанчевата мембрана и други. Пациентите се хоспитализират, като интервенциите се извършват под обща анестезия (пълна упойка)