3. Видове отит

Човешкото ухо притежава уникална по своята същност структура с редица анатомични и физиологични особености. Макар най-често възпалителният процес да ангажира средното ухо, то е възможно възпаление и на външното ухо, както и на вътрешното ухо, като болестните промени се характеризират с някои особености:

• външен отит: при възпаление на външното ухо се развива външен отит. Външното ухо включва ушната мида и външния слухов канал. Тази форма на отит се среща по-често при гмуркачи и плувци, при кожни алергични заболявания, като в много от случаите процесът е едностранна с локализация на промените само в едното ухо
• среден отит: при възпаление на средното ухо се развива среден отит. Средното ухо се намира в слепоочната кост и включва пространството между тъпанчето (тимпаничната мембрана) и страничната стена на вътрешното ухо, като неговата основна функция включва предаване на вибрациите от тъпанчевата мембрана към вътрешното ухо посредством слуховите костици. Средният отит съставлява около и над 80 процента от всички форми на отит, особено за ранната детска възраст
• вътрешен отит: при възпаление на вътрешното ухо се развива вътрешен отит. Вътрешното ухо съдържа лабиринт с формата на охлюв, който преобразува звуковите вибрации, получени от средното ухо. Кохлеята съставлява слуховата част на вътрешното ухо и е отговорна за слуховото възприятие, трансформацията на звуковите импулсия в електрохимически и тяхното пренасяне до мозъка. Вестибуларният апарат е втората изключително важна част на вътрешното ухо, при засягането на която се развиват нарушения на координацията

В зависимост от някои особености на болестния процес, включително продължителност на оплакванията, характерни промени и други, се различават няколко основни вида възпаление на средното ухо, като характерни за тях са някои определени особености в зависимост от вида на промените:

• остро възпаление на средното ухо: остър среден отит е една от най-честите форми на болестта, както при възрастни, така и при деца. Характеризира се с бързо разгръщане на клиничните прояви и оплаквания, като болестният процес е придружен от оток (подуване) и зачервяване на ухото зад и около тъпанчето. Чести прояви са висока температура, болки в ухото, засягане на слуха
• остро възпаление на средното ухо с излив: среден отит с излив възниква след отшумяване на първоначалния болестен процес, но с персистиране натрупването на слуз и течност в средното ухо. Това може да възникне и след провокиращ момент, като настинка. Натрупването на слуз води до усещане за пълнота в ухото, както и различни по вид слухови нарушения със засягане на слуха в различна степен
• хронично възпаление на средното ухо с излив: при хронифициране на процеса и продължително, рецидивиращо натрупване на течност и слуз в средното ухо при липса на инфекциозен процес се развива хроничен отит с излив. Състоянието изисква повишено внимание, тъй като може да затрудни значително терапията на нова инфекция на ухото, предразполага към инфекции на средното ухо и крие сериозни рискове за засягане и увреждане на слуха на засегнатите
• хронично гнойно възпаление на средното ухо: супуративният хроничен отит изисква своевременно комплексно, пълноценно лечение, тъй като представлява сериозен риск от възникване на усложнения, включително перфорация на тъпанчето. Развива се при неподходящо, непълно или липсващо лечение на инфекциите на средното ухо, като при някои лица може да се дължи на липса на ефект от стандартните терапевтични схеми (вследствие антибиотична резистентност, при драстичен имунен дефицит и други състояния)