Отит

Възпалението на средното ухо е едно от най-честите заболявания, като се засягат всички възрастови групи с най-висока честота при малките деца до пет години. Заболяването показва по-висока честота през студените месеци от годината, като значително нараства при висока заболеваемост от респираторни инфекции със засягане на назофаринкса.

Различават се следните видове отит:

• видове отит според локализацията: в зависимост от това коя част на ухото е засегната (външно, средно или вътрешно ухо) се различават възпаление на външното, средното и вътрешно ухо, като в клиничната практика обикновено под отит се имам предвид възпалението на средното ухо във връзка с най-високата му честота
• видове отит според особеностите на процеса: различават се остро и хронично протичащи форми, хронично възпаление с излив, както и хроничен супуративен отит

Основните причини за развитие на отит включват инфекции или възпалителни процеси с ангажиране на Евстахиевата тръба или аденоидите (трета сливица), по-редки причини са малформациите в областта, тумори, чуждо тяло и други.

Основните рискови фактори включват ранна детска възраст, посещение на детски социални заведения, често боледуване от респираторни инфекции, отслабена имунна защита, замърсяване на въздуха, някои особености в храненето на кърмачетата и други.

Основните оплаквания при отит включват:

• оталгия: болките в ухото са проявени в различна степен, като показват тенденция към увеличаване при дъвчене, преглъщане, говор, както и в легнало положение
• оторея: изтичането на секрет от ухото изисква своевременна консултация със специалист, тъй като може да е признак на разкъсване на тъпанчевата мембрана
• засягане на слуха: в хода на болестния процес слухът е засегнат в различна степен, като може да отнеме време пълното му възстановяване, особено при тежко протичане
• други: при деца често се наблюдават намаляване на апетита, раздразнителност, неспокойствие, нарушения на съня, умерено до значително повишение на телесната температура и други

Усложнения при отит се развиват сравнително рядко и могат да включват перманентно увреждане на слуха, разпространение на инфекцията към разположените в близост кости и тъкани, разкъсване на тъпанчето, а при малки деца са възможни засягане на говора, развитието и социалните умения.

Поставянето на диагнозата при отит не представлява затруднение за опитните специалисти, като най-често се основава на:

• анамнеза: подлежаща респираторна инфекция или алергично заболяване, характерни оплаквания и налични рискови фактори
• физикални находки: общ преглед за оценка на състоянието (аускултация на бял дроб, оглед на гърлото, измерване на температурата) в комбинация с отоскопия
• други изследвания: при необходимост може да се наложи изследване на слуха, компютърна томография за установяване засягане на околните кости и тъкани, тимпаноцентеза с изследване на аспирираната течност и други

Лечението при отит се определя от вида, тежестта и особеностите на болестния процес и може да включва:

• симптоматични средства: прилагат се подходящи аналгетици (обезболяващи), антипиретици (температуропонижаващи) и противовъзпалителни средства
• антибиотици: по преценка на лекуващия лекар се назначават подходящи антибиотици при бактериален отит, антивирусни средства при вирусен отит или антимикотици при гъбична инфекция
• миринготомия: чрез поставяне на тимпаностомични тръби се постига освобождаване на кухинат на средното ухо от събралата се там течност
• други: при необходимост се прилагат кортикостероиди в подходяща лекарствена форма, след консултация с лекуващия лекар могат да се нанасят компреси в областта, рядко се налага хирургично лечение

Препоръчват се редица общи мерки за намаляване риска от развитие на отит, като отказ от тютюнопушене, предпазване от настинки и респираторни инфекции, контрол и лечение на подлежащи алергии, имунизация на децата, поддържане на висока лична хигиена, мерки и средства за висока имунна защита и други.