7. Изследвания и диагноза при отит

Възпалението на средното ухо е едно от малкото заболявания, които обикновено се диагностицират само въз основа на данните от разпита и прегледа на пациента. Диагнозата може да бъде поставена както от личния лекар, така и от специалист в областта (оториноларинголог). Фокусът при разпита и прегледа на засегнатите е насочен към:

• данни от анамнезата: важно е уточняването на прекарано наскоро заболяване или активна все още респираторна инфекция със засягане на назофаринкса. Необходимо е изясняването на налични рискови фактори (посещение на детско социално заведение, излагане на замърсявания, налични алергии и други), давност, вид и тежест на оплакванията, прилагано домашно лечение и други
• общ преглед: общият преглед включва оценка на състоянието на гърлото, проходимостта на носните пътища, наличие на температура, данни за активна респираторна инфекция, аускултация на бял дроб и други по преценка на лекуващия лекар
• отоскопия: отоскопията представлява изследване, при което се прави оглед на външния слухов канал и тъпанчевата мембрана. Изследването позволява откриване на промени по канала, като възпаление, подуване, секреция с или без промени по ушната мида (често е налице зачервяване, лющене на кожата, признаци на разчесване и други). Здравата тъпанчева мембрана е с розово-сивкав цвят, с почти кръгла форма и характерни особености. При наличие на заболяване на средното ухо тъпанчевата мембрана придобива характерни промени, включително промяна в цвета (става червеникава или жълта), изпъква, като могат да бъдат наблюдавани и разкъсвания на мембраната

За установяване наличието на различни по вид и тежест усложнения, включително засягане на слуха, разпространение на процеса и въвличане на разположени в близост кости, засягане на говора и развитието при чести и рецидивиращи инфекции, може да се наложи назначаването на някои допълнителни изследвания, по-важните от които са:

• изследване на слуха: за оценка на налични увреждания на слуха могат да бъдат назначени различни по вид, специализирани изследвания, включително тимпанометрия, акустична рефлектометрия и други, които проследяват различни параметри. Така например тимпанометрията проследява активността на движенията на тъпанчевата мембрана и представлява индиректна мярка за налягането в средното ухо, докато акустичната рефлектометрия извършва анализ на спектралния градиент на звука, отразен от тимпаничната мембрана (проследява отразяването на звука от тъпанчето) и служи като индиректна мярка за наличието на секрет в средното ухо
• тимпаноцентеза: при липса на ефект от назначената терапия, при рецидивиращи инфекции и възпаление на средното ухо, както и по преценка на лекуващия лекар, може да бъде наложено извършването на тимпаноцентеза. Процедурата включва пунктиране на тъпанчевата мембрана и аспирация на малко количество от течността в средното ухо, която се изследва за вируси и бактерии. При изолиране на конкретен бактериален причинител е уместно извършването и на антибиограма с цел оптимизация на терапията. Тимпаноцентезата се извършва сравнително рядко, само при наличие на съответните показания
• компютърна томография: при съмнения или налични белези за разпространение на инфекцията и засягане на мастоидните израстъци или други, разположени в близост, кости и тъкани, може да се наложи извършването на компютърна томография
• оценка на говор и развитие: при чести, рецидивиращи, тежки и продължително протичащи възпаления на средното ухо, особено в детска възраст, може да се наложи периодично проследяване и оценка на говора, развитието, социалните умения, тъй като засягането на слуха може да засегне различни нива от психо-емоционалното развитие и говора