7. Какви са медицинските изследвания при макулна дегенерация

Поставянето на диагнозата сенилна макулна дегенерация става въз основа на клиничната картина, инструменталните изследвания, някои лаборатовни и хистлогични изследвания. Основният образен метод, който се използва в диагностицирането на това заболяване е флуоресцентна ангиография.

Флуоресцентната ангиография е полезна, ако пациентът със сенилна макулна дегенерация установи скорошно влошаване на зрението, свързано с поява на метаморфопсия. Метаморфопсията може да ъде индикатор за настъпваща неоваскуларизация на хороидеята. Клиничните доказателства за настъпване на неоваскуларизация са елевация на ретиналния пигментем епител, субретинална хеморагия, и/или наличието на ексудат.

Флуоресцентната ангиография се осъществява чрез инжектиране на 3 мл 25% натриев флуоресцеин в периферна вена, последвано от бързо провеждане на серия от ангиографски снимки. Флуоресцеинът представлява оцветител на растителна основа, който се активира от светлина с определена дължина на вълната, което се последва от емисия на вълна с по-голяма дължина. Използвайки точните блокиращи и пропускащи филтри, фотографър може да получи образ на оцветителя в кръвоносните съдове, и с разпространението му да получи образ на ретината и хороидеята.

Възможно е да възникнат някои усложнения след провеждането на флуоресцентна ангиография. Оцветителят е относително безопасен. В редки случаи (<5%), пациентите могат да се оплачат от гадене или повръщане непосредствено след инжектирането на оцветителя. В много редки случаи, може да бъде проявена алергична реакция към оцветителя и да последват ангиодем, венозна дилатация, анафилактичен шок. Не съществува кръстосана реакция между флуоресцеина и йода. Флуоресцеинът се освобождава чрез бъбречна екскреция и е безопасен при пациенти на диализа.

Неексудативната сенилна макулна дегенрация се проследява най-добре чрез точни и адекватни фундускопии и фундус-фотографии. Офталмологът понякога може да изпита затруднение, когато пациентът съобщи за загуба на зрението или нова поява на метаморфопсии. Пациентът понякога може да съобщи за такива симптоми при прогресиране на географската строфия; за съжаление, почти е невъзможно да се разграничат тези симптоми от симптомите, които се наблюдават при настъпване на неоваскуларизация. Поради това, пациент с новопоявила са метаморфопсия или внезапно понижаване на зрението може да се нуждае от флуоресцентна ангиограма, за да бъде различена ексудативната сенилна макулна дегенерация от прогресиращата географска атрофия.

Крайъгълният камък в оценката на сухата сенилна макулна дегенерация се състои в изследване на зрителната острота и оценка чрез решетката на Амслер. Най-големият лечим риск за зрителна загуба при сухата сенилна макулна дегенерация е развититето на неоваскуларизация. Проучванията показват, че оценката на заболяването с мрежата на Амслер е изключително полезна и може да засече много ранни и малки промени в зрението, ако се извърши правилно.

Най-ранните морфологични признаци на сухата сенилна макулна дегенерация се изразяват в акумулация на два вида лезии (базални ламинални депозити, базални линеарни депозити) точно под слоя на ретиналния пигментен епител. Натрупването на тези депозити доста често е неравномерно и се свързва с хиперплазия на ретиналния пигментен епител и миграция. Това състояние е клинически видимо с увеличаване на пигментното натрупване. С бавното нарастване на тези депозити, те могат да бъдат видени, като меки друзи и/или локализирани отцепвания от ретиналния пигментен епител.

С увеличаване размера на тези друзи, те могат да доведат до развитие на нови кръвоносни съдове и/или бавно да увредят надлежащите фоторецепторни клетки. Загубата на фоторецепторните клетки може да бъде продружена от изтъняване (атрофия) на ретиналния пигментен епител, както и на подлежащата хороидална циркулация. Крайният стадий на тези промени е наличието на много тънък хороидален слой с отсъствие на малки хороидални съдове под площ от атрофичен ретинален пигментен епител.