Макулна дегенерация

Диагнозата макулна дегенерация става все по-честа поради по-голямата информираност и самокритичност на пациентите, по-лесния достъп до специалисти, значителните подобрения в методите на диагностика и лечение на това заболяване. Освен това, цялостното състаряване на населението води до експоненциално увеличаване на процента от населението в риск от развитие на макулна дегенерация.

Макулната дегенерация, наричана още сенилна макулна дегенрация, представлява състояние, което се характеризира с настъпване на дегенеративни увреждания на макулата, водещи до замъглено виждане или загуба на зрение в центъра на зрителното поле.

Ретината представлява вътрешната обвивка на окото и е съставена от рецептори и нерви, които събират и предават светлинните сигнали от окото към оптичния нерв, откъдето достигат до мозъка, за да бъдат обработени и да се получи информация за зрителния обект. Макулата представлява централната част на ретината и е отговорна за детайлното и цветното зрение - зрението, което използваме за четене, писане, разпознаване на лица и други. Макулата представлява високоспециализирана част от нервната система и окото, в която фоторецепторите, които реагират на светлинните сигнали, и невроните, които интерпретират и предават тези сигнали, са много гъсто разположени и прецизно организирани. Макулата е отговорна за зрителната острота както при хората, така и при животните.

Сенилната макулна дегенрация е водеща причина за слепота при индивидите на възраст над 55 години в САЩ. Сенилната макулна дегенерация засяга повече от 1,75 милиона в САЩ. Отчитайки бързото състаряване на населението в САЩ, очаква се това число да нарастне до около 3 милиона до 2020. Тъй като продължителността на живота продължава да се увеличава, сенилната дегенерация на макулата се превръща в здравословен проблем със социално значение.

Съществуват два основни типа сенилна макулна дегенерация - ексудативна и неексудативна форма. Повече от 90 % от пациентите, диагностицирани със сенилна макулна дегенерация, имат неексудативна (суха) макулна дегенрация. Неексудативната макулна дегенерация обикновено се свързва с много по-бавна (за десетилетия) прогресивна загуба на зрение, за разлика от ексудативната макулна дегенерация, при която загубата на зрение се развива бързо (за няколко месеца). Въпреки това, пациенти с неексудативна макулна дегенрация в напреднал стадий могат да имат толкова тежки зрителни нарушения, като тези с ексудативна макулна дегенерация.

Сенилната макулна дегенерация обикновено се развива след 50-годишна възраст. Заболяването често е двустранно и пациентите често съобщават за роднини и близки с подобни зрителни смущения.