- Какво представлява късогледството?
- Каква е честотата на късогледството?
- Какви видове късогледство има?
- Какви са причините за поява на късогледство?
- Какви са оплакванията при късогледство?
- Какви са медицинските изследвания при късогледство?
- Какво е лечението при късогледство?
- Какви могат да бъдат усложненията при късогледство?
6. Какви са медицинските изследвания при късогледство?
Поставянето на диагнозата при късогледство се извършва от специалист в областта (офталмолог) след извършване на съответния набор от специализирани изследвания за поставяне и потвърждаване на диагнозата, установяване на други налични нарушения или усложнения.
Тези специализирани изследвания най-често включват тест за зрителна острота, ретиноскопия и рефракционни тестове. Някои от изследванията могат да изискват пълно разширение на зениците, което се постига с поставянето на специални капки.
Диагнозата при деца се поставя с помощта на същите изследвания и тестове, както при възрастните, но пригодени за съответната възраст на детето.
Диагностичният подход обикновено стартира с разпит за установяване на наличните субективни оплаквания, тяхната давност, наличието на други нарушения, както и уточняването на други подлежащи заболявания, приемани лекарства и други.
6.1. Ретиноскопия
Ретиноскопията е един от основните методи, използвани от очните лекари, за определяне на рефрактивната грешка на окото. Тя се счита за обективен метод на изследване, тъй като данните са напълно достоверни и се получават без взаимодействие или субективна информация от пациента.
Чрез ретиноскопия може да се определи наличието, степента и тежестта на късогледство, далекогледство или други нарушения в зрителната острота.
Ретиноскопията обикновено се извършва в началото на очния преглед, като много често прегледът стартира именно с този вид изследване. Офталмологът използва уред, наречен ретиноскоп, за да проектира ивица светлина в зеницата на пациента. Гледайки през ретиноскопа, лекарят може да изследва рефракцията на светлината през зеницата. Въз основа на движението и ориентацията на отражението, получено от ретината, се измерва рефракцията на окото.
В повечето случаи ретиноскопията се извършва като отправно изследване, след което се използват други методи за осъществяване на фина настройка на корекцията на рефракцията. Ретиноскопията може да бъде изключително полезна при изследването на малки деца, като методът е напълно безопасен, безболезнен и лесен за приложение.
6.2. Тест за зрителна острота
Зрителната острота представлява мярка за пространствената разделителна способност на зрителната система. Зрителната острота позволява различаване на обекти, разположени на близки и на далечни разстояния, отграничаването им и разпознаването на лица и предмети. Нарушенията в зрителната острота се установяват със специални тестове:
- метод на изследване: изследването на зрителната острота се извършва, като се изисква от пациента да идентифицира от разстояние знаци (букви или цифри), разположени на диаграма (нарича се още тест на Снелен). Елементите на диаграмата представляват черни знаци (символи) върху бял фон, за постигане на максимален контраст. При деца и хора, които не могат да четат, символите представляват буквата "Е", обърната на различни посоки, като съответно пациентите трябва да посочат нейното разположение на съответния ред
- нормални резултати: при зрителна острота със стойности 20/20 (може да се използва още и скалата 6/6) не се наблюдават нарушения на рефракцията, зрителната острота е оптимална, без нарушения. Това означава, че пациентът може да вижда нормално от разстояние шест метра обекти, които човек с нормално зрение би видял от същото разстояние
- резултати, насочващи към миопия: стойности на зрителната острота 20/40 (или 6/12) означават, че пациентът може да вижда от разстояние шест метра обекти, които човек с нормално зрение би видял от 12. В този случай говорим за късогледство, като с помощта на различни допълнителни изследвания се определя неговата тежест
6.3. Рефракционни тестове
Рефракционните тестове се извършват от очен лекар (офталмолог) за установяване на наличните конкретни нарушения на рефракцията. Използват се за точното определяне, както и за правилното предписание на очила или контактни лещи с прецизно определяне на съответния диоптър, необходим за корекция.
Рефракционните тестове се извършват с уред, наречен фороптер, като изследването е напълно безболезнено и безопасно, като само в някои случаи се налага предварителна подготовка на пациента с накапване на подходящи капки за разширение на зеницата. Отклоненията в резултатите от изследването могат да се наблюдават при астигматизъм, миопия, хиперметропия или пресбиопия.
При малки деца е възможно компрометиране на резултатите, поради невъзможност за следване на инструкции и правилно обяснение от страна на детето.
Рефракционните тестове могат да се използват и за проследяване на пациентите с късогледство с цел ранно установяване на прогресията на болестта.
Коментари към Късогледство