3. Какви видове късогледство има?

Обикновено късогледството се развива под влияние на комплекс от фактори (генетични, фактори от околната среда, вредни навици). Бориш и Дюк-Елдер изготвят класификация на късогледството в зависимост от причините за неговото настъпване и промените в зрението, провокирали миопия:

• аксиална миопия: този вид късогледство се дължи на по-голяма надлъжна ос на очната ябълка, като се наблюдават някои особености в клиничното протичане
• рефракционна миопия: този вид късогледство се дължи на нарушения в рефракционните елементи на окото. Тези нарушения могат да се изразяват в повишена кривина (изпъкналост) на една или няколко рефракционни повърхности на окото (най-вече роговицата) или в промяна на рефракционния индекс на една или няколко от очните среди

Различават се няколко основни форми на късогледство в зависимост от клиничната изява, патофизиологичните особености и механизми за развитие на състоянието. Най-често в практиката се среща обикновената миопия, но редица други форми се описват и могат да компрометират назначената терапия:

• обикновена миопия: нарича се още проста миопия и се среща по-често от другите видове късогледство. Този вид миопия възниква вследствие на взаимодействието на генетични фактори и фактори на околната среда (прекомерно екранно време и напрежение на очите), като се развива по-често в семейства, при които поне единият родител страда от късогледство
• дегенеративна миопия: означава се още като малигнена (злокачествена), патологична или прогресивна миопия. Характеризира се с наличието на промени по фундуса на окото, високи стойности на рефракционната грешка и намалена зрителна острота въпреки опити за корекция. Честотата на тази форма на късогледство е ниска, но прогнозата е лоша, тъй като показва склонност към прогресивно влошаване на зрението с течение на времето
• вечерна миопия: характеризира се с изключително големи затруднения на пациента да вижда ясно при слабо осветление, въпреки нормалното зрение през деня. Може да се каже, че това е състояние, при което възможността на болния да фокусира отдалечени обекти зависи от степента на осветление. Предполага се, че този вид късогледство се дължи на нарушения в способността за разширението на зеницата, за пропускане на повече светлина, което води до аберации и засилване на късогледството
• псевдомиопия или псевдокъсогледство: представлява замъгляване на далечното виждане, дължащо се на спазъм на цилиарния мускул, а не на грешки в рефракцията
• индуцирана миопия: означава се още като придобита или вторична миопия. Развива се след излагане на вредни субстанции и лекарства, както и вследствие на различни подлежащи заболявания, включително повишени нива на глюкоза, нуклеарна склероза или други. Други очни заболявания, като отлепване на ретината, катаракта и други могат да причинят вторично развитие на късогледство. Преходно късогледство може да настъпи при продължителна работа, изискваща фокусиране на близко разположени обекти, с последващ опит да се фокусира далечно разположен обект, както и при продължителна преумора на зрителния анализатор вследствие на прекомерно взиране

Полезна и подробна информация по темата може да намерите на:

• H52.1 Миопия
• H44.2 Дегенеративна миопия

Тежестта на късогледството се измерва в диоптри от силата или оптичната мощност на коригиращата леща, която е необходима за фокусиране на далече разположените обекти.

В зависимост от диоптъра късогледството се категоризира в три основни степени, а именно:

• лека миопия: с този термин се описва късогледство до минус три диоптъра, което лесно се коригира с помощта на контактни лещи или очила
• средна или умерена миопия: обикновено с този термин се описва късогледство между минус три и минус шест диоптъра. При повечето индивиди със средни нива на миопия се установява, че страдат от синдрома на пигментна дисперсия или от пигментарна глаукома с възможна асоциация между състоянията
• тежка миопия: за тежко късогледство се говори при миопия с повече от минус шест диоптъра рефракционна грешка. При голям процент от засегнатите пациенти може да се наблюдава отлепване на ретината и първична откритоъгълна глаукома, като често клиничното протичане включва широка палитра от оплаквания, а не само нарушения в зрението и зрителната острота

Възрастта на изява на късогледството има важно значение при определянето на прогнозата и терапевтичното поведение на състоянието. При диагностициране в ранна възраст е необходимо предприемане на съответните мерки за лечение и профилактика на влошаването с течение на времето.

В зависимост от възрастта на диагностициране на миопията се различават:

• конгенитална (вродена) миопия: означава се още като инфантилна (детска) миопия, при която са налице нарушения в зрителната острота още при раждането с персистиране и евентуална прогресия в детството
• миопия с начало в младежка възраст: наблюдава се късогледство в ранното детство или тийнейджърските години. Късогледството при подрастващите показва склонност към бързо влошаване, поради което се препоръчват чести профилактични изследвания. Тъй като рефракционната сила на окото може да се променя до възраст около 20 години, не се препоръчва каквато и да е форма на хирургична корекция на миопията в този възрастов диапазон
• училищна миопия: честа форма на късогледство, която се проявява в училищна възраст, като най-често се дължи на напрягане на очите основно за дейности, изискващи фокусиране на близкостоящи обекти, каквито са четене, писане, рисуване и други. Екранното време в тази възраст има ключова роля за развитието на миопия, като при екранно време повече от седем часа седмично се описва повишение на риска от развитие на късогледство средно с 30 процента
• миопия с начало в зряла възраст: тази форма на късогледство се подразделя на два подтипа, а именно ранна миопия с начало между 20 и 40 години и късна миопия с начало в зряла възраст, след навършване на 40 години