3. Причини за появата на зъбен кариес

Зъбната плака е първопричината, от която тръгват повечето заболявания в устата, като кариес и заболявания на лигавицата на венците. Зъбната плака е известна още като зъбен налеп.

Зъбната плака се отлага обикновено по шийките, вдлъбнатите и контактните повърхности на зъбите. Това е така, тъй като тези места са трудно достъпни за четката за зъби и слюнката (която също служи за премахване на плаката).

Самата зъбна плака представлява прясното отлагане на въглехидратни частици върху повърхността на зъбите. Тези частици се отлагат след всяко ядене, особено ако то е богато на въглехидрати (захари).

Микроорганизмите в устната кухина, които използват за храна главно въглехидрати, полепват по зъбната плака и я използват в метаболизма си.

В зависимост от хигиенните навици на човек зъбната плака може да е с бял цвят, когато е прясно отложена. При занемаряване на хигиената зъбният налеп става жълт и впоследствие зелен.

При продължително задържане на зъбната плака, тя може да натрупа значително количество минерални вещества и да се превърне в зъбен камък.

Нормално реакцията в устната кухина е неутрална (pH около 7). Повишената киселинност в устната кухина се дължи предимно на прием на въглехидрати (захари). Честият прием на храна, богата на въглехидрати (като шоколад, захар, чипс) е широко разпространен в съвременното общество. Именно поради тази причина кариесите се срещат по-често в развитите страни.

Полепналите по зъбите въглехидратни частици участват в образуването на зъбна плака и служат за храна на бактериите, обитаващи устната кухина. Микроорганизмите преработват захарите до киселини, разграждащи минералните тъкани на зъбите. Така се образува кариес.

Доказано е, че устата е най-мръсното място в организма на един човек. Дори и стерилен предмет поставен в устата до 30 секунди е контаминиран с хиляди бактерии.

За причинители на кариеса са виновни няколко вида микроорганизми: бактерии от групата на стрептококите и лактобацилите. Те се разполагат по повърхността на цялата устна кухина, особено по зъбната плака и между венците и зъбите. Редовното почистване на зъбите с четка и паста, конци и вода за уста намалява количеството на бактерии в устата.

Микроорганизмите участват в преработването на въглехидратите до киселини, повишаващи pH-то в устната кухина. Повишената киселинност уврежда външния слой на зъбите (емайла), което води до поява на кариеси.

Слюнката също е един от етиологичните фактори за поява на кариес.

Колкото слюнката е по-гъста (по-вискозна), толкова повече муцин съдържа. Муцинът прави слюнката лепкава и така налепът (плаката) се задържа по-здраво за зъбната повърхност.

Количеството и гъстотата на слюнката се определя от дъвкателните навици на индивида. Когато човек извършва повече дъвкателни движения, тогава слюнката е в по-голямо количество и по-водниста. Така самопочистването е по-добро и задържането на зъбния налеп е по-слабо.

Слюнката участва и в поддържането на нормалната киселинност в устната кухина. Освен това съдържа редица антибактериални вещества, като секреторен имуноглобулин от клас А, лактоферин, лизозим и пероксидаза, разграждащи патогенните микроорганизми в устата.