7. Как се поставя диагнозата на зъбен кариес?

Манифестацията на зъбния кариес е доста вариабилна, въпреки това рисковите фактори и етапите на развитие са сходни. Първоначално може да се появи като малка варовита област, което в крайна сметка може да се развие в голяма кавитация. Понякога кариесът може да бъде директно видим. Въпреки това се използват други методи за откриване, като например рентгенови лъчи, за по-малко видими области на зъбите и за преценка на степента на деструкция. Лазери за диагностициране на кариес също позволяват откриване без йонизиращо лечение и сега се използват за откриване на интерпроксимални кариеси (между зъбите).

Първоначалното диагностициране включва преглед на всички видими зъбни повърхности с помощта на добър източник на светлина, стоматологично огледало и специален дентален инструмент. Рентгенография на зъбите може да покаже зъбен кариес, преди е да видим, както и кариес между зъбите. Големи зъбни кариеси често са видими с невъоръжено око, но по-малки лезии могат да бъдат трудни за идентифициране. Визуален и тактилен преглед заедно с рентгенови снимки се използват често при зъболекарите.

Понякога кариесът може да бъде труден за откриване. Бактерии могат да проникнат в емайла и да достигнат дентина, но след това външната повърхност може да се реминерализира, особено ако има наличие на флуорид. Тези кариеси, наричани понякога "скрити кариеси", са видими при рентгенографско изследване, но визуалният преглед на зъба ще покаже интактен или минимално перфориран емайл.

Диференциалната диагноза на зъбния кариес включва зъбна флуороза и дефекти на развитието на зъбите, включително хипоминерализация на зъба и хипоплазия на зъба.