- Какво представлява бъбречно-каменната болест?
- Какви са видовете бъбречни камъни?
- Какви са рисковите фактори за развитие на бъбречно-каменна болест?
- Симптоми при бъбречно-каменна болест
- Как се поставя диагноза при камъни в бъбрека?
- Кога да потърся лекар при камъни в бъбрека?
- Диференциална диагноза при камъни в бъбрека
- Лечение на камъни в бъбреците
5. Как се поставя диагноза при камъни в бъбрека?
При безсимптомните форми на болестта, камъните в бъбреците обикновено се откриват случайно, при извършване на образни изследвания по друг повод. При симптоматичните пациенти е необходимо изясняване на вида, локализацията, давността и разпространението на болката, облекчаване на болката от определена позиция на тялото, уточняване наличието на допълнителни симптоми (висока температура, повръщане, промени в урината).
Важен клиничен метод за определяне произхода на болката е така нареченото сукусио реналис (succussio renalis), при което се извършва перкусия на бъбрека двустранно чрез премерен удар в бъбречната област, като при наличие на болка изследването се отчита като позитивно. Негативният резултат не изключва подлежащо бъбречно заболяване.
5.1. Лабораторни изследвания при камъни в отделителната система
Лабораторните изследвания при камъни в бъбреците са част от комплексните диагностични методи за оценка на тежестта на болестния процес, наличието на усложнения и общия статус на пациентите. Рутинно се назначава изследването на кръв и уринен анализ, като фокусът е насочен към определени параметри:
- изследване на кръв: препоръчително е да се изследват пълна кръвна картина, йонограма с определяне нивата на натрий, калий, общ и йонизиран калций, креатин, урея и пикочна киселина, определяне нивата на CRP
- изследване на урина: изследване на уринен седимент с определяне на pH на урината, наличие на еритроцити, левкоцити, нитрити и други. Допълнително може да бъде назначена и урокултура. Често се установява хематурия (кръв в урината), която може да бъде микроскопска или макроскопска. При подлежаща бъбречна инфекция често се установява левкоцитурия, протеинурия, наличие на бактерии в урината
5.2. Химичен анализ на камъни в отделителната система
При пациенти с висок риск за рецидиви на камъни в бъбрека след тяхното спонтанно или насочено отделяне, е добре да се проведе допълнителен специфичен анализ на конкрементите. Провеждат се химичен анализ, инфрачервена спектроскопия и рентгенова дифракция на отделените конкременти.
След като се докаже минералният състав на камъка, може да се уточни и метаболитното нарушение, довело до образуването му.
Химичният анализ на бъбречните камъни се препоръчва при всеки пациент, отделил първоначално конкремент, като при болни с рецидивираща нефролитиаза е задължително търсенето на метаболитни отклонения. Повторен анализ се провежда при рецидиви на бъбречните камъни по време на медикаментозна профилактика, при ранен рецидив след пълно очистване от камъните, както и при късен рецидив след продължителен период на ремисия на заболяването.
5.3. Ултразвуково изследване при камъни в бъбрека
Ултразвуковото изследване (ехография) е едно от първите образни изследвания, които се назначават при съмнения за камъни в бъбреците въз основа на данните от прегледа и разпита на пациента. Това е безопасен, бързо и лесноосъществим, сравнително евтин метод за диагностициране на бъбречнокаменна болест.
Чрез ултразвуковото изследване на отделителната система могат да се открият камъни в областта на чашките, легенчето, пиелоуретралния и везикоуретералния сегмент.
Ехографията на бъбрека дава представа и за неговото състояние и може да установи дали има запушване на пикочния тракт с наличие на хидронефроза, хидрокаликоза, хидроуретер.
Чувствителността на ехографията е над 96 процента при размери на конкрементите над 5 милиметра, независимо от калциевото съдържание и независимо от вида и състава на конкрементите.
5.4. Обзорна рентгенография на бъбреци, уретери и пикочен мехур
В зависимост от минералния състав на конкрементите последните се делят на рентгенопозитивни и рентгенонегативни според това дали се изобразяват и визуализират добре при извършване на нативна (без използване на контрастна материя) обзорна рентгенография на бъбреци, уретери и пикочен мехур:
- рентгенопозитивни конкременти: рентгенопозитивните камъни са тези изградени от калциев оксалат дихидрат, калциев оксалат монохидрат и калциев фосфат
- рентгенонегативни конкременти: рентгенонегативни са камъните изградени от пикочна киселина, амониев урат или ксантин
5.5. Диагноза на камъни в бъбрека с венозна урография
С помощта на екскреторната урография (венозна урография) с контраст могат да се диагностицират рентгенонегативните конкременти като се проследява отделянето на контрастната материя с няколко поредни рентгенографии. Изследването дава и допълнителна информация за дренажната функция на бъбреците.
Контрастното вещество преминава от кръвта в бъбречните чашки и легенчето, като ги контрастира първо тях, след което попада в уретерите, пикочния мехур и уретрата и спомага за тяхното визуализиране и очертаване на контурите им.
5.6. Компютърна томография при бъбречно-каменна болест
С висока информативна и диагностична стойност при бъбречнокаменна болест е компютърната томография, особено при използване допълнително и на контрастна материя. С този метод се диагностицират и локализират конкрементите, техният диаметър, плътност и допълнителни характеристики.
Компютърната томография на бъбреците е по-чувствителен и специфичен метод за диагностика на заболяването в сравнение с венозната урография и контрастното рентгеново изследване. Ако се планува провеждане на специфично лечение с лазер на бъбречно-каменната болест, е препоръчително преди това да се проведе контрастна компютърна томография, даваща възможност за визуализиране на дренажната система на бъбрека, както и за измерване на разстоянието кожа-камък и плътността на камъка.
Коментари към Камъни в бъбреците