2. Какви са видовете бъбречни камъни?

Калциевата литиаза най-често се наблюдава при идиопатична хиперкалциурия (по-високо от нормалното количество калций в урината), хипоцитратурия (ниско ниво на цитрат в урината) и хиперурикозурия (прекомерно отделяне в урината на пикочна киселина). Калциевата литиаза може да възникне във всяка възраст, включително и при млади хора.

Основните характеристики при този вид литиаза включват:

• причини за развитие: хиперкалциурията може да се дължи на повишена абсорбция на калций в гастроинтестиналния тракт, на засилена костна резорбция или на намалена реабсорбция на калция в бъбречните тубули. Освен прекомерното отделяне на калций с урината, значение за образуване на калциеви конкременти има и ниското ниво на цитрата, високото ниво на пикочната киселина и оксалатите в урината. Вторичната калциурия може да се дължи на друга причина, като първичен хиперпаратиреоидизъм, интоксикация с витамин Д, менопауза
• механизъм на развитие: излишното количество на калция от кръвта се отделя от организма с помощта отделителната система през бъбреците, откъдето попада в урината. Попаднало в урината излишното количество калций е важен фактор за камъкобразуването, тъй като може да участва в изграждането на неразтворими съединения с други съставки на урината. Голям процент от бъбречните камъни са изградени предимно от съединения на калция
• рискови фактори за развитие: продължителното обездвижване и липса на физическа активност също могат да допринесат за увеличаване на количеството на калция в урината и сформирането на калциеви камъни
• разновидности: калциево-фосфатна литиаза може да се асоциира с дистална тубулна ацидоза I тип. Калциево-фосфатните камъни може да се образуват и при хормонални нарушения, като повишено ниво на паратхормон. Освен с елемента фосфор, калцият може да участва в процеса на литогенеза и с оксалатите, като тези камъни са по-чести от фосфатните и се означават като калциево-оксалатни конкременти. Тези камъни са обикновено назъбени, черни или сиви на цвят. Те са рентгеново позитивно, което означава, че могат да се визуализират при рентгенография. Оксалатните камъни са кафяви или черни, по-често гладки, но могат да бъдат и леко назъбени и да изглеждат като малина

Изображение: Jonathan Cloutier, researchgate.net

Оксалатите са отпаден продукт, който се образува при метаболизма на белтъците в черния дроб. Около 80 процента от оксалатите имат ендогенен произход (образуват се в организма), като екзогеният внос на оксалати с храната има по-малко значение за формиране на този вид конкременти.

Главните особености на този вид литиаза включват:

• механизъм на развитие: в тънките черва част от освободените при храносмилането оксалати се свързват с калция под формата на неразтворими соли, които се отделят с изпражненията. Останалата част от оксалатите, които не са свързани с калция, се абсорбират напълно в дебелото черво. Обичайно около 15 процента от оксалатите, съдържащи се в приетата храна, се резорбират в гастроинтестиналния тракт и след това се отделят с урината
• причини за развитие: причина за оксалатната литиаза може да бъде прекомерното ниво на оксалатите в урината. Хипероксалурията (високите нива на оксалатите в урината) може да се дължи на прекалено висок прием на храни, съдържащи оксалати, при калциеви ограничения, на прием на храни, бедни на магнезий и витамин В6, както и на заболявания на червата или черния дроб, на панкреатит, спру и други

Изображение: Mikael Häggström, M.D. - Author info - Reusing images- Conflicts of interest:  None Mikael Häggström, CC0, via Wikimedia Commons

При магнезиево-амониева литиаза са налице струвитни камъни, съдържащи магнезиево-амониев фосфат. Те се срещат се по-често при жените, тъй като се асоциират обичайно с по-честите при тях инфекции на пикочните пътища. Уроинфекциите играят важна роля за развитието на този вид бъбречна литиаза:

• механизъм на развитие: някои бактерии, причиняващи инфекции на пикочните пътища, имат способността да разграждат уреята, отделена с урината, до амоняк. Това води до алкализиране на урината и повишаване на съдържанието на амониевите йони в урината, който от своя страна се свързва с магнезия и фосфатите и образуват струвитни камъни
• особености: този вид бъбречни камъни имат неравна повърхност и назъбена форма. При магнезиево-амониева литиаза струвитните камъни са с тенденция за достигане на големи размери и образуване на отливъчни камъни, които дори могат да се установят случайно и да протекат безсимптомно, но да доведат до усложнения, като постепенно разрушаване на бъбречния паренхим

Изображение: researchgate.net, Creative Commons Attribution 4.0 International

Цистиновата литиаза и цистинови камъни се срещат най-рядко и показват съответно най-ниска честота в клиничната практика от всички конкременти по хода на отделителната система.

Сред едни от най-характерните им особености и най-чести причини за формиране се включват:

• причини за развитие: при някои хора се наблюдава рядкото наследствено заболяване цистинурия, при което се установява високи нива на цистин в урината. Цистинурията може да се дължи на нарушена обратна резорбция на аминокиселините лизин, цистин, аргинин и орнитин в проксималната част на бъбречните каналчета или на повишената резорбция на тези аминокиселини в тънките черва. Цистинурията е една от основните причини за цистиновата литиаза
• особености: цистиновите камъни се локализират в областта на двата бъбрека, могат да са единични или множествени, с бледожълт цвят, с твърда консистенция и гладка повърхност

Изображение: BazinD, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

При уратната литиаза конкрементите са съставени от пикочна киселина, като този вид литиаза съставлява около 5 до 10 процента от всички случаи. Този вид конкременти са рентгеново негативни и за доказването им не може да се разчита на обикновена, нативна (без контраст) рентгенография:

• причини за развитие: отделянето на големи количества пикочна киселина с урината се означава като хиперурикозурия. Тя може да се дължи на прекомерен прием на белтъци, алкохол, пурини, при болни с подагра, при цитостатично лечение или при лъчелечение. Хиперурикозурията е една от основните причини за уратната литиаза. По-голямо количество пикочна киселина има в свинското, птиче и дивечовото месо, както и в аншоа, сардина и херингата, в горските и цитрусови плодове и някои зеленчуци
• особености: уратните камъни имат твърда консистенция, овална или по-рядко зърниста форма. Цветът им може да варира от белезникав до тъмен. Разтворимостта на пикочната киселина в урината се определя до голяма степен от нейната киселинност (от нейното рН). Нормално човешката урина има леко кисело рН между 6 и 7, като в по-кисела урина разтворимостта на пикочната киселина е по-малка и по-лесно се образуват уратни камъни в бъбрека

Изображение: Jakupica, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons