6. Как се поставя диагнозата при менингит?

Анамнезата има слабо информативен характер, като много често не е възможна (например при бебета, при тежка психомоторна възбуда, загуба на съзнание и други). Фокусът е акцентиран върху изясняване давността на оплакванията, техния вид, данни за предшестваща инфекция, прием на лекарства, провеждане на оперативни интервенции и други. При малки деца и подрастващи специално внимание се обръща на стриктното изпълнение на задължителния имунизационен календар, посещение на ясла, детска градина, контакт с други болни деца.

Данните от физикалния преглед и неврологичния статус могат да насочат специалистите към нуждата от последващи изследвания.

Така например с важно значение са следните находки:

• данни за активна инфекция: обстойният преглед включва оглед на гърлото, носа, ушите, кожата за следи на активна инфекция (зачервяване, наличие на налепи, секреция и други)
• измерване на телесната температура: фебрилното състояние може да е белег както на активна инфекция и менингит, така и на редица други увреждания, във връзка с което се тълкува успоредно с останалите находки, а не като изолиран клиничен белег
• оценка на неврологичния статус: задълбоченото изследване и оценка на неврологичния статус може значително да подпомогне в насоките на специалистите, като активно се търсят следи от менинго-радикулерни симптоми (вратна ригидност, симптоми на Керниг и Брудзински, триножников симптом, кожна хиперестезия), изследване на черепномозъчни нерви при съмнения за тяхното засягане, изследване на двигателните функции (пасивни и активни движения, координация, походка, говор), изследване на рефлексите и сетивността. По преценка на лекуващия специалист могат да се назначат и други изследвания при съмнения от засягане на определени мозъчни структури

При деца под 2 години фокусът при клиничния преглед е насочен към установяване на инфекция, фебрилно състояние, симптом на Лесаж при бебета, оценка на общото състояние.

Лабораторните изследвания, включително и микробиологична диагностика, са важна част от целия диагностичен процес. Важни са находките по отношение оценката на електролитния баланс, хемопоезата и коагулационния статус, маркери на възпалението (С-реактивен протеин, СУЕ или скорост на утаяване на еритроцитите, фибриноген и други).

Микробиологичното изследване може да подпомогне установяването на причините, довели до развитието на менингит и изолиране на конкретни бактериални агенти. При съмнения за вирусен менингит се назначават определени изследвания (полимеразна верижна реакция, антигенен тест) за изясняване на причинителя и оптимизация на последващото лечение.

Лумбалната пункция представлява манипулация с диагностична или лечебна цел, при която се прониква в поясния (лумбален) дял на гръбначния канал до субарахноидалното пространство, което е изпълнено с ликвор (гръбначно мозъчна течност).

Лумбалната пункция е сред най-информативните методи за диагностика и потвърждаване на менингит, както и за уточняване на етиологията му. Тъй като самата манипулация има инвазивен характер, следва да се извършва в болнична обстановка след необходимата подготовка на пациента (административна и медицинска).

След извършване на изследването ликворът подлежи на макроскопска (при нормални условия ликворът е напълно безцветен, прозрачен и изтича под определено налягане) и микроскопска диагностика (изследват се видът на клетките, нивата на глюкозата), като може да се извърши и микробиологична диагностика за изолиране на микробните агенти при инфекциозна етиология на болестта.

Макар с високо информативен характер, процедурата не се препоръчва при данни или съмнения за мозъчен или гръбначен обемзаемащ процес (тумор, киста абсцес), повишено интракраниално налягане, някои отклонения в хемопоезата (драстичен спад на тромбоцитите и протромбиновото време) и други.

Образните методи на изследване са важна и неотменна част от диагностиката на менингит и неговите усложнения, като сред най-често използваните методики са компютърната томография (скенер) и ядрено-магнитният резонанс на главата, а по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат образни изследвания на други области при съмнения за активна инфекция (например компютърна томография или рентгенография на гърди при съмнения за подлежаща дихателна инфекция).

Тези изследвания позволяват визуализация на наличните болестни увреждания, тяхната конкретна локализация, данни за засягане от болестния процес на съдовете, меките тъкани, мозъка, костите, данни за налично кървене, аневризма, увреждания на нервите.

Информацията, получена от образните изследвания, се анализира успоредно с останалите клинико-лабораторни находки и данните от лумбалната пункция, като по този начин значително се подпомага диференциалната диагноза и се минимизира рискът от поставянето на погрешна диагноза.