Менингит

Менингитът в зависимост от причинителя бива:

• инфекциозен: вирусен (ентеровируси, херпесни вируси, грипен вирус), бактериален (пневмококи, менингококи, хемофилни бактерии, туберкулозни микобактерии), микотичен (кандидоза, криптококоза), паразитен (амебиаза, цистицеркоза)
• неинфекциозен: алергия към лекарства, след химически отравяния

Според произхода на инфекцията може да бъде първичен (директно засягане на мозъчните обвивки) или вторичен (след хематогенно разпространение или засягане по съседство след прекаран отит, синузит, черепни травми). В зависимост от особеностите на възпалителния процес може да протече като гноен, серозен или асептичен.

Сред водещите рискови фактори за развитие на болестта са:

• имунен дефицит
• пропускане на задължителните имунизации
• посещение и пребиваване в социални заведения
• бременност
• тесен контакт с почва и животни

Изложени на по-висок риск са недоносените новородени, бебета и малки деца, подрастващи, полиморбидни лица в напреднала възраст.

Заболяването протича идентично при деца над 2 години, подрастващи и възрастни:

• внезапно повишение на телесната температура
• вратна ригидност
• главоболие, съпроводено с гадене
• фотофобия и фонофобия (повишена дразнимост от светлина и звуци)
• повишена раздразнителност
• патологични рефлекси

При менингококов менингит е налице и характерен обрив, който макар и късна изява е изключително типичен за тази форма на заболяването.

При бебета и деца под 2 години заболяването протича с:

• фебрилитет
• повръщане
• изразена сънливост до летаргия
• липса на активност
• трудно задържане в будно състояние
• лошо засукване и липса на апетит
• раздразнителност и по-силен от обичайното плач
• изпъкване (бомбиране) на фонтанелата

Менингитът крие риск от развитие на сериозни, включително и фатални последици, като:

• увреждания на слуховия и зрителния анализатор
• засягане на когнитивните способности
• нарушения в походката, гърчове
• бъбречна недостатъчност
• шоково състояние
• кома, леталитет

Поставянето на диагнозата при менингит изисква комплексен и целенасочен подход, като значение имат данните, получени от:

• разпита на болния и физикалния преглед
• неврологичния статус
• лабораторните и микробиологични изследвания
• лумбална пункция
• образните методи на изследване

Терапевтичният подход при менингит се определя в зависимост от етиологията и тежестта на заболяването, наличието на усложнения, индивидуални особености от страна на пациента (възраст, общо състояние, подлежащи заболявания).

Лечението бива:

• етиологично: при изолиране на конкретния причинител се прилагат антибиотици, противовирусни средства, противогъбични средства и други
• симптоматично: включва антипиретици, аналгетици, противовъзпалителни средства, парентерални вливания за корекция на електролитния дисбаланс, мерки за рехидратация на пациента

Профилактиката срещу менингит бива обща и специфична. Общите профилактични мерки включват подобряване на личната и битовата хигиена, повишаване на собствените защитни сили на организма.

Специфичната профилактика е насочена срещу някои форми на бактериален и вирусен менингит и включва приложение на ваксини. Ваксините, включени в задължителния имунизационен календар, предпазващи от развитие на някои по-чести форми на инфекциозен менингит, са пневмококова ваксина, ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б, БЦЖ ваксина, ваксина морбили, паротит, рубеола, докато ваксините, които могат да се поставят по избор на пациента са противогрипна, менингококова, противоварицелна.

При някои пациенти се налага назначаване на допълнителни мерки за оптимално и пълно възстановяване след прекаран менингит, като това може да включва физиотерапия и рехабилитация, редовни профилактични прегледи и стриктно наблюдение от страна на близките за поява на слухови и зрителни нарушения, личностови и поведенчески разстройства и други.