7. Какви са леченията при менингит

В зависимост от предполагаемия или изолиран причинител на заболяването, се назначават подходящи етиологични средства (антимикробни препарати, които преминават хематоенцефалната бариера) в подходящ вид (най-често парентерално за постигане на бърз ефект) и доза, съобразена с теглото и възрастта на пациента.

В някои случаи (при забавяне в диагностичния процес) своевременно се назначават етиотропни средства, най-често широкоспектърни антибиотици, които впоследствие могат да бъдат сменени съобразно резултатите от микробиологичната диагностика и антибиограмата.

В зависимост от изолираните причинители на менингит се назначават някои от следните медикаменти:

• антибиотици: при съмнения или данни за бактериален менингит е задължително включването на подходящи, широкоспектърни антибиотици, преминаващи успешно кръвно-мозъчната бариера и достигащи високи концентрации в ликвора. Често използвани представители са цефалоспорините от трето поколение (цефтриаксон, цефотаксим), гликопептиди (ванкомицин), амфениколи (хлорамфеникол самостоятелно или в комбинация с пеницилини) и други в зависимост от изолираната флора. При туберкулоза се включва подходяща комбинация от лекарства (изониазид, рифампицин, пиразинамид, етамбутол и други) за продължителен период от време. При деца опция на избор са главно представителите на бета-лактамите (цефалоспорини, пеницилини)
• противовирусни лекарства: при вирусен менингит, причинен от herpes simplex virus и varicella zoster virus може да се включат подходящи противохерпесни лекарства (ацикловир) в комбинация с подходящи симптоматични средства и общи мерки
• противогъбични средства: при микотичен менингит може да се включат някои антимикотици (противогъбични средства), като например амфотерицин В, флуцитозин и други
• други: при неинфекциозен менингит етиологичното лечение е насочено към отстраняване или корекция на причините, довели до неговото развитие, като това може да включва подходяща имуномодулираща терапия при автоимунни заболявания, онкологично лечение при неоплазми, противоалергични средства при развитие в резултат от тежка реакция към лекарства и други

При бактериалните менингити симптоматичното лечение се прилага допълнително, успоредно с етиологичното, докато при вирусните менингити симптоматичните средства и общи мерки са основните, които се назначават за повлияване на болестния процес.

Особеностите в терапията се определят индивидуално, като може да включват комбинация от някои от следните средства и мерки:

• симптоматични лекарства: успоредно с етиологичното лечение или като основна мярка (при леките форми на вирусните менингити) се назначават подходящи антипиретици (за понижаване на повишената температура), аналгетици (за обезболяване), противовъзпалителни средства и други
• корекция на електролитния баланс: в зависимост от резултатите от лабораторните изследвания се назначават подходящи интравенозни вливания за корекция на нарушенията в алкално-киселинното равновесие
• рехидратация: в зависимост от общото състояние на пациента се назначават парентерални вливания или прием на достатъчно течности за корекция на дехидратацията, което има особено важно значение при бебета и малки деца (дехидратацията при тях се развива изключително бързо и крие сериозни рискове от допълнителни усложнения)
• почивка на легло: осигуряването на покой (приглушена светлина, тишина) от една страна предоставя необходимото време на организма за активиране на възстановителните процеси, а от друга страна подобрява комфорта на пациента
• кортикостероиди: липсва единно становище по отношение ефективността от приложението на кортикостероиди, като се преценя отделно за всяка конкретна ситуация. Обикновено се включват парентерално за кратък срок успоредно с антибиотичната терапия или като част от основното етиологично лечение при неинфекциозните менингити
• други: в зависимост от състоянието на пациента могат да се назначат различни лекарства, средства и процедури за облекчение, подпомагане на терапията и ускоряване на възстановителните процеси. При данни за мозъчен оток е уместно включването на подходящи диуретици (например манитол), при високо ликворно налягане може да се наложи лумбална пункция с лечебна цел, при наличие на усложнения се предприемат съответните мерки, определени индивидуално за конкретния болен