8. Рехабилитация при инсулт

Целта на рехабилитацията при инсулт е да помогне на пациента да възстанови уменията, които инсултът е нарушил при засягане дадена част от мозъка. Рехабилитацията след инсулт цели да възстанови независимостта на болния и да подобри качеството му на живот. Тежестта на инсултите и възможностите за възстановяване на всеки индивид са различни. Изследователите са установили, че централната нервна система е адаптивна и може да възстанови някои функции. Освен това е установено, че възстановените умения трябва да се упражняват постоянно.

Все още съществуват много неща, които не знаем за това как мозъка компенсира увреждането, причинено от инсулт. В някои случаи, мозъчните клетки могат да бъдат увредени само временно, да не бъдат умрели, и да възстановят своята функция след време. В други случаи, мозъкът може да реорганизира собственото си функциониране. При някои пациенти прекарали мозъчен инсулт се наблюдава забележително и неочаквано възстановяване, което не може да бъде обяснено. Статистиката при възстановяване след инсулт сочи:

- 10% от преживелите инсулт почти напълно се възстановяват;

- 25% се възстановяват с малки увреждания;

- 40% усещат умерени или тежки нарушения, които се нуждаят от специални грижи;

- 10% изискват сестрински грижи в дома или други институции;

- 15% загиват скоро след инсулта.

Рехабилитационните мероприятия започват още в болничното заведение, възможно най-рано след инсулта. При пациенти, които са стабилни, рехабилитацията може да започне два дни след инсулта, и трябва да бъде продължена колкото е необходимо след дехоспитализаця.

Съществуват редица подходи при рехабилитацията след инсулт, някои от които са все още на много ранни стадии на развитие. Рехабилитационните мероприятия могат да включват всички или някои от изброени по-долу дейности.

• Физически дейности:

- заздравяване на двигателните умения - включва различни упражнения, които да спомогнат за подобряване мускулната сила и координация, включително терапия за подпомагане на преглъщането;

- упражнения за мобилност - това може да включва научаване за ходене с помощни средства, като патерици или проходилка;

- ограничителна-терапия - изразява се в ограничаване движението на здравия крайник на пациента, докато се упражняват движенията със засегнатия крайник, за да се подобри неговата функция;

- увеличаване обема на движение - включва група упражнения и други терапевтични процедури, които намаляват мускулната спастичност и възстановяват обема на движение на крайниците.

• Технологично-асистирана физическа активност:

- функционална електрическа стимулация - включва използването на електроимпулси за стимулиране на отслабналите мускули, предизвиквайки тяхната контракция.

- роботика - използват се различни роботизирани устройства за асистиране на засегнатия крайник, като се извършват повтарящи се движения, което подпомага възстановяване на силата и функцията на крайника.

- виртуална реалност - употребата на видео игри, може да бъде полезно за компютърно базирана терапия, включваща взаимодействие на пациента с виртуално заобикалящата го среда;

- неинвазивна мозъчна стимулация - техника като транскраниална магнетична стимулация е била използвана успешно за подобряването на някои двигателни функции.

• Когнитивни дейности:

- терапия за комуникационни нарушения - те могат да се използва за възстановяване способностите за говорене, слушане, писане и разбиране;

- психологична оценка и лечение - това може да включва тестване на когнитивните функции на пациента и емоционалната му нагласа.

- лекарства - при някои пациенти с депресивни прояви се прилагат различни медикаменти за повлияване на настроението.

За осъществяването на изброените по-горе мероприятия, в рехабилитационния процес вземат участие различни специалисти, като:

- рехабилитатори - специалисти в рехабилитация след наранявания или осакатяване;

- невролози - специалисти в превенция, диагноза и лечение на инсулт и други заболявания на мозъка и гръбначния мозък;

- рехабилитационни сестри - обучени да помагат на пациенти с недъзи;

- специалисти по физикална терапия;

- окупационални терапевти - помагат на пациентите да се справят с ежедневните дейности като хранене, къпане, обличане, писане, готвене и други;

- диетолози;

- социални работници;

- невропсихолози и други.