7. Какво е лечението при инсулт?

Лечението на мозъчния инфаркт цели ограничаване на инфарктната зона, чрез подобряване на функционалното състояние на исхемичната пенамбра, в която уврежданията са обратими за период от няколко часа след развитието на инфаркта. При ненавременен или неправилен терапевтичен подход, измененията в нея стават необратими и се разширява инфарктната зона. Ето защо при тези пациенти е необходимо в спешен порядък да бъде започнато лечение в отделения за инсултно болни, където могат да бъдат предприети терапевтични мерки.

Специфичната терапия насочена към отделни патогенетични звена на мозъчния инфаркт, включва няколко компонента:

- възстановяване на регионалния мозъчен кръвоток до 3/6 час от начолото на заболяването, чрез реканализация на артерията и лизиране на тромба. Използва се рекомбинантен тъканен плазминоген активатор приложен интравенозно или интраартериално с катетър в дози 0,9 мг/кг за един час, от тях 10% първоначално като болус. Използват се и някои други тромболитици като стрептокиназа.

- цитопротекция на нервната тъкан, чрез подобряване на невроналния метаболизъм и корекция на абнормния екстра-интрацелуларен йонен обмен. В острия стадий на инсулт няма невропротектор със сигурно доказан ефект. Най-често се използва пирацетам интравенозно в дози от 4 до 12 г, но и неговото приложение е дискутабилно, тъй като повишаването на невроналния метаболизъм засилва оксидативния стрес в граничната исхемична област.

Останалата част от терапията на инсулта се консцентрира върху предпазване от ново тромбообразуване, подобряване на хемореологичните свойства на кръвта, увеличаване на перфузионното налягане или на церебралния кръвен ток, мониториране и поддържане на дихателните, циркулаторните и метаболитни функции на организма, профилактика и лечение на неврологичните усложнения.

Предпазването от ново тромбообразуване чрез прилагане на тромбоцитни антиагреганти. Подобряването на хемореологичните свойства на кръвта цели да понижи хематокритът и намали кръвният вискозитет и по този начин да подобри мозъчната перфузия и подаването на кислород към исхемичната мозъчната тъкан. Прилага се хиперволемична хемодилуция с интравенозно вливане на нискомолкулен декстран 40 или хуманалбумин. Изоволемична хемодилуция се постига с вливане на изотонични разтвори. Хемореологичнитепоказатели се подобряват и с прилагането на медикамента пентоксифилин, който подобрява флексибилитета на еритроцитите.

За адекватна мозъчна перфузия е необходимо кръвното налягане да не се снижава рязко и да не бъде по-ниско от 160-180 mmHg. По-бързо снишаване се препоръчва само при болни с допълнителен миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност, дисекация на аортата, остра бъбречна недостатъчност.

Мониторирането на основните жизнени функции включва:

- ЕКГ, мониториране нс артериалноо налягане и поддържане на сърдечната дейност. Възстановяване на сърдечния ритъм и сърдечната честота са важни за адекватната мозъчна перфузия.

- мониториране на дихателните функции и поддържане на адекватна кислородна сатурация. При необходимост подаване на кислород назално, а при дихателна недостатъчност е необходима интубация и изкуствена вентилация.

- поддържане на адекватен глюкозен метаболизъм, особено при болни със захарен диабет.

- мониториране на хематокрита и алкално-киселинното равновесие.

- мониториране на телесната температура и прилагане на антипиретици при необходимост.

Профилактиката и лечението на неврологичните усложнения включва предпазване от развитие на мозъчен оток и повишено интракраниално налягане. Използват се осмотичноактивни медикаменти, които намаляват екстрацелуларната течност като манитол, бримкови диуретици и други. Допълнително е необходима подходяща оксигенация, нормализиране на телесната температура, леко повдигане на главата. За лечение на епилептичните пристъпи се прилагат антиепиептични медикаменти, като диазепам, карбамазепин и др. Намаляването на спастично повишения мускулен тонус се осъществява с приложение на миорелаксанти. Рехабилитацията на парезите заема основна част от терапията. Препоръчват се ранно изправяне на болните и трениране за ходене, рехабилитация на говорните нарушения. Осъществява се още невропсихологична рехабилитация на афатичните разстройства.

Предпазването от соматичните усложнения включва:

- застойни пневмонии - ранна рехабилитация и раздвижване, при необходимост антибиотици, експекторанти;

- флеботромбози на долните краници - ранна рехабилитация, масажи на краката, профилактично нискомолекулни хепарини - клексан и др.;

- белодробни емболии - дихателна гимнастика, приложение на нискомолекулни хепарини;

- уроинфекции - честа смяна на катетъра, иползване на уросептици, ранно сваляване на катетъра;

- декубитуси - ранна рехабилитация, масажи на тялото и крайниците, честа смяна на позицията на тялото, използване на антидекубитални дюшеци.