Инсулт

Мозъчният инсулт представлява състояние, което се характеризира с нарушаване на мозъчната функция вследствие на нарушения в кръвоснабдяването на мозъка. Тези нарушения могат да се дължат на исхемия (нарушен кръвоток) или хеморагия (кръвоизлив), откъдето инсултите биват два основни вида - исхемичен и хеморагичен. Исхемията се предизвиква от тромбоза или емболия, или от хипоперфузия на мозъчната тъкан. Хеморагичният пък се дължи на кървене от кръвоносните съдове в мозъка директно в мозъчния паренхим или в субарахноидалното пространство, заобикалящо мозъчната тъкан. В резултат на това, засегнатата област от мозъка не може да функционира нормално, което може да доведе до нарушения в движенията, нарушения на говора, увреждане на зрението и други.

Мозъчният инфаркт е спешно медицинско състояние и може да причини траен неврологичен дефицит или смърт. Рискови фактори за възникването му са напреднала възраст, високо кръвно налягане, предходен инсулт или транзиторни исхемични атаки, захарен диабет, дислипидемия (високи нива на холестерола в кръвта), тютюнопушене и предсърдно мъждене. Високото кръвно налягане е най-важният модифицируем рисков фактор за мозъчен удар. Цереброваскуларните болести (мозъчно-съдовите заболявания) са били втората водеща причина за смъртност в световен мащаб през 2004.

Исхемичният инсулт може да бъде лекуван в болнично заведение чрез тромболиза, а за някои хеморагични инсулти може да се прибегне до неврохирургична интервенция. За пълно възстановяване на изгубените функции се прибягва до рехабилитация, която може да включва рехабилитация на говора, физикална терапия и окупационна терапия. Профилактиката на рецидивите включва приложение на антиагреганти (ацилсалицилова киселина, клопидогрел), редукция на кръвното налягане, прием на статини. Подбрани пациенти биха могли да се възползват от каротидна ендарктеректомия и употреба на антикоагуланти.