2. История на избелването на зъби

Желанието да имаме бели и блестящи зъби не е феномен само на XIX-ви век. Избелването на зъби съществува под различна форма още от векове.

Историята на избелване на зъби започва още от древните египтяни, които изобретили избелваща паста за зъби, като използвали пемза, смесена с винен оцет. Белите зъби за тях били знак за красота и здраве.

Древните римляни използвали за избелване на зъбите урина. Избелващият агент в нея бил амонякът.

През XVII-ти век хората оставяли грижата за косата и зъбите си на бръснарите си. Бръснарите изпилявали зъбите, след което използвали киселина, за да ги избелят. Тази процедура избелвала зъбите, но същевременно водела до разрушаване на емайла и до развитие на кариес.

В историята на избелването на зъби трябва да отбележим, че през XIX-ти век е бил открит ефектът на флуорида. Тогава зъболекарите установили, че хората, които консумират храна и вода, съдържаща флуорид, са резистентни на кариес. Но и предозирането с флуор също не е полезно за зъбите.

През 1800 г. се съобщава за използване на багрила за маркиране на контурите на зъбите. Така се е постигала визуална корекция на формите. През 1850 г. са се използвали хлориди за отстраняване на оцветяванията. През 1850-1900 г. са публикувани годишно по 40-50 статии за избелване на зъби. По това време избелващи средства са били натриевият хипохлорид, оцетната киселина и кислородната вода. През този период отношението на практикуващите зъболекари към избелването не е особено добро.

През 1950-1960 г. като избелващо средство е използван натриев пербоат, а през 1960 г - 10%-ов карбамид пероксид. Под действието на слюнчената амилаза карбамид пероксидът се разлага до урея и хидроген карбонат. След 1989 г. започва реалното приложение на карбамид пероксида и концентрацията му се повишава (22-28-30%).

Вероятно бъдещите поколения ще използват съвсем други методи за избелване и ще гледат на настоящите като на отживелица.