4. Характерни симптоми при заушка

Инкубационният период представлява времето, необходимо за развитие и размножаване на вируса и причиняване на съответните клинични прояви.

Най-общо се дефинира като времето от заразяването на индивида до появата на първите клинични белези на инфекциозния процес.

Инкубационният период при епидемичен паротит варира в широки граници, най-общо от две до четири седмици. Съобщават се случаи с първи признаци на болестта 11 дни след заразяване, но също и след значително по-дълъг период от порядъка на 33 до 35 дни.

Най-често първите признаци на инфекцията се описват в рамките на 11 до 23 дни след инфектиране, при голяма част от пациентите между 14 и 16 дни.

Голямата вариабилност в продължителността на инкубационния период се дължи на разлики в индивидуалния имунологичен статус при отделните пациенти, начина на предаване на заразата, както и пропускане в някои случаи на продромалните (предшестващите истинските симптоми) признаци на инфекцията.

При имунизирани пациенти също са налице значителни разлики както в инкубационния период, така и в самото протичане, като най-общо протичането е много леко, с минимален риск от усложнения, нисък риск от предаване на заразяването на други лица, поради което състоянието често преминава без поставяне на диагноза и овладяване единствено със симптоматични средства.

Важна особеност е, че пациентите са заразни приблизително 6 дни преди появата на симптомите и около 9 дни след това, което има важно значение при разпространението на епидемичния процес.

Епидемичният паротит показва характерно клинично протичане, като при около половината от пациентите се наблюдават класическите клинични прояви на болестта със засягане на слюнчените жлези. При много от засегнатите болестта протича сравнително леко, с грипоподобни прояви.

При около една пета от пациентите се описва безсимптомно или неспецифично протичане с леки прояви, липса на усложнения и относително бързо самоограничаване. При други пациенти болестта протича с характерното за нея засягане на слюнчените жлези с или без развитие на екстрасаливарни прояви (прояви, ангажиращи друго органи и структури, различни от слюнчените жлези).

Класическата клинична картина при заушка включва следните симптоми:

• продромални прояви: при много от засегнатите в края на инкубационния период се наблюдава развитие на продромални или предшестващи същинските прояви на болестта симптоми. Те са неспецифични, слабо до умерено проявени и обикновено включват обща отпадналост, слабост, главоболие, леко повишение на телесната температура, фотофобия, диария и други
• грипоподобни оплаквания: често инфекцията стартира с остро начало с характерни, макар и неспецифични прояви, които лесно могат да бъдат погрешно диагностицирани като грип или друго често сезонно респираторно заболяване. Грипоподобните прояви, характерни за заушка, се изразяват в болки в мускулите, повишение на телесната температура, липса на апетит, катарална ангина със зачервено и болезнено гърло, затруднения при преглъщане, дъвчене и говор, болки и шум в ушите, сухота в устата, болки в ставите и други
• паротит: класическият, типичен за заушка признак, е засягането на околоушните слюнчени жлези, по-често едностранно, а едва при по-малко от 20 процента от засегнатите се описва двустранно ангажиране на жлезите. При малка част от пациентите се засягат и подчелюстните и подезичните слюнчени жлези, което води до развитието на значителен оток. При развитието на паротит допълнително се наблюдават болки и подуване на слюнчените жлези, значителна болка при преглъщане и дъвчене, главоболие

• орхит: при приблизително една трета до една четвърт от засегнатите момчета се развиват и възпалителни промени в тестисите под формата на орхит в резултат от размножаването на вирусите в семенните каналчета. Характерно е наличието на силна болезненост в засегнатия тестис, силно изразен оток, водещ до уголемяване на тестиса два до три пъти, зачервена, опъната и силно болезнена кожа на скротума. Много често се засяга и епидидима с развитие на епидидимит, като при около 20 процента от засегнатите дискомфортът в областта, тежестта и леката болезненост персистират в продължение на няколко седмици или месеца след инфекцията
• други симптоми: трудно може да се предвиди рискът от развитие на екстрасаливарни прояви, като проучвания в областта показват по-висока честота при мъжете. Възможно е засягане в хода на инфекцията на различни други органи и системи, като най-често се ангажират стомашно-чревният тракт, нервната система, при жени могат да се засегнат и яйчниците с развитие на възпаление. Изключително висок е рискът при ангажиране на екстрасаливарни структури от развитие на различни по вид и тежест усложнения