3. Причинител и механизми на заразяване със заушка

Епидемичният паротит или заушка е остра вирусна инфекция, чиито причинител се отличава с някои важни особености, имащи отношение към риска от заразяване, начините на предаване на заразата и някои от особеностите на епидемичния процес като цяло. Основните характеристики включват:

• причинител на заушка: причинителят на заушка е малък РНК вирус, известен като Virus Parotitidis, представител на семейството на парамиксовирусите. Вирусът показва изключителен афинитет към засягане на жлезистите органи, като най-често се поразяват слюнчените жлези. Отличава се със сложна антигенна структура, добра устойчивост във външната среда, включително и спрямо въздействието на някои дезинфекциращи средства
• патогенетични механизми: при контакт на неимунизирани лица с болни от заушка вирусът прониква, като са налице две основни теории, касаещи отключването и развитието на болестта. Първата теория предполага директна инвазия в слюнчените жлези и вторично разпространение по кръвен път със засягане на други органи. Втората теория предполага първично навлизане на вируса в лигавицата на гърлото с вторично засягане на слюнчените жлези и други органи
• особености на епидемичния процес: болестта показва повсеместно разпространение, като честотата варира в зависимост от имунизационния статус на населението. За България и страните в умерения пояс е характерна сезонност на инфекцията с пикове през зимата и в началото на пролетта (вероятно във връзка с естественото понижаване на имунната защита, слабо проветряване, пребиваване предимно на закрито), докато в страните с тропически климат липсва подобна сезонност и инфекцията показва стабилна честота целогодишно. Инфекцията има доброкачествен характер на протичане, засяга се предимно детската възраст, като при мъжете се описва по-висок риск от развитие на усложнения
• риск от епидемичен взрив: висок риск от възникване на локален епидемичен взрив се описва при неваксинирани лица, пациенти с потиснат имунитет (в резултат от системно заболяване или агресивна терапия), в затворени колективи (детски социални заведения, казарми). Един болен от заушка може да причини заразяване на 12 други лица в чувствителните популации, поради което се изчислява, че за постигане на групов имунитет е необходимо ваксиниране на 80 до 100 процента от населението

Заушката по същество е антропоноза, което означава, че единственият източник на заразяване е болният човек или безсимптомният заразоносител. Липсват данни за предаване на инфекцията към и от животни, както и липсва информация за значението на животинските видове като резервоар на инфекцията.

Заушката по същество представлява капкова остра инфекция, чийто механизъм на предаване на заразата и разпространение на инфекцията е аналогичен на този на грипа и сезонните респираторни заболявания. Основните начини за предаване на заразяването, особено при неимунизирани лица, включват:

• въздушно-капков механизъм: най-типичният механизъм на предаване е по въздушно-капков път, тъй като вирусът се съдържа в слюнката и фарингеалния секрет. По този начин при говор, кихане, кашляне, особено при пребиваване в затворени помещения, липса на достатъчно дистанция между хората и липса на лични предпазни средства (например предпазни маски) се осъществява предаването на заразата. Контагиозният индекс е изключително висок, което означава, че рискът от заразяване при лица, които не са имунизирани или не са прекарали инфекцията, е много висок
• контакт с контаминирани предмети: друг начин на предаване на заразяването е при контакт с контаминирани (замърсени със слюнка) предмети и повърхности, като най-често се касае за играчки, лични принадлежности, използване на едни и същи прибори при ниска лична и битова хигиена. Детската популация е сред най-възприемчивите във връзка с липсата на добре изградени хигиенни навици
• вертикален механизъм: рядко срещан в практиката, но възможен начин на предаване на инфекцията, е по трансплацентарен път (през съдовете на плацентата) при боледуване на майката в първия триместър от бременността
• други: вирусът е изолиран и в проби от майчино мляко при инфектиране на майката, но все още липсват убедителни данни относно вероятността от предаване на заразата посредством кърмата