5. Диагноза и изследвания при заушка

Обстойният, подробен разпит на пациента (или неговите родители, в случаите, в които се касае за малки деца) има голяма тежест при изграждането на диагностичния процес, като може да насочи към предполагаемата диагноза. Фокусът при свалянето на анамнезата е насочен главно към:

• давност на оплакванията: за подпомагане на диференциалната диагноза в много случаи има информацията, получена за давността на оплакванията. Бактериалният паротит се развива бързо, лекарствено-индуцираният обикновено е лесен за идентифициране, а епидемичният паротит или заушка се развиват след инкубационен период, вариращ най-често в порядъка на две до четири седмици
• контакт с болен: епидемиологичната анамнеза играе ключова роля при изграждането на диагнозата, като особено в случаите, в които се касае за деца в даден момент се изяснява, че има болно дете в съответната група или клас. При контакт с болен, липса на имунизация и поява на оплакванията в рамките на инкубационния период, диагнозата е много вероятна
• субективни оплаквания: успоредно с давността на оплакванията е необходимо изясняване на техния вид, като най-често пациентите съобщават за грипоподобни прояви (главоболие, болки в мускулите, висока температура и други) в комбинация с болки в областта на съответната засегната слюнчена жлеза
• данни за рискови фактори: липса на имунизация, тежки подлежащи заболявания, агресивно имуносупресивно лечение, контакт с болни, пребиваване в район с липса на задължителна имунизация срещу заушка, контакт с лица, идващи от райони без задължителна имунизация срещу заушка

След подробния разпит е необходимо извършването на обстоен преглед, който може да подпомогне изясняването на диагнозата, да улесни диференциалната диагноза и различаване от други заболявания с различна етиология, както и да насочи към развитието на евентуални усложнения.

При физикалния преглед се акцентира върху:

• оглед и палпация на слюнчените жлези: класическата клинична картина на заушка включва засягане на околоушните слюнчени жлези, едностранно или по-рядко двустранно. Жлезите са оточни, с мека и еластична консистенция, леко болезнени при палпация, кожата е топла и изглежда лъскава. Засягането на подезичните и подчелюстните слюнчени жлези и ангажирането им от болестния процес води до характерен обширен оток в областта
• оглед и палпация на лимфните възли: засягането на регионалните лимфни възли обикновено насочва към друго заболяване с инфекциозна или неопластична етиология. При заушка много рядко се засягат лимфните възли, а в случай на ангажирането им са с леко уголемени размери, мека консистенция и неболезнени
• оценка на общия статус: при оценката на общия статус се обръща внимание на промените в устната кухина (наличие на зачервено гърло, уголемени тонзили, обложен език и други), повишена телесна температура, промени в дишането, промени в сърдечната дейност, а при нужда се изследват и някои основни рефлекси. Наличието на отклонения може да насочи както към заушка, така и към друго заболяване, но оценката на общия здравословен статус, особено при малки деца, има важно значение за определяне тежестта на болестния процес и необходимостта от хоспитализация или провеждане на домашно лечение

За потвърждаване на предполагаемата диагноза при епидемичен паротит, както и за изясняване на диференциалната диагноза и уточняване тежестта на болестния процес и риска от развитие на усложнения, се назначават някои лабораторни изследвания, включващи най-често проследяване на определени показатели:

• кръвни изследвания: проследяват се нивата на червения и белия кръвен ред, някои маркери на възпалението, чернодробните ензими, някои бъбречни показатели и други, като при част от пациентите със заушка се установява повишение на чернодробните ензими и амилазата в комбинация с левкоцитоза. Маркерите на възпалението обикновено са леко завишени, като при значителни отклонения от нормата е необходимо изключването на подлежаща бактериална инфекция
• серологични изследвания: потвърждаването на диагнозата заушка се осъществява с подходящи серологични изследвания, включващи най-често ELISA, вирус-неутрализираща реакция, реакция за свързване на комплемента и други
• микробиологични изследвания: при съмнения за подлежаща бактериална инфекция може да се наложи и извършването на съответните микробиологични изследвания. При някои пациенти е възможно развитието на вторична бактериална инфекция, както и вторичен паротит, най-често провокиран от стафилококи
• други изследвания: при значителни диагностични затруднения или пропуски в епидемиологичната анамнеза и имунизационния статус може да се наложи извършване на някои образни изследвания, главно насочени към установяване характера и вида на промените в засегнатите слюнчени жлези