Заушка

Инфекцията засяга предимно възрастта до 15 години, с най-висока честота между 5 и 9 години, като рискът от усложнения е по-висок при момчетата. Висока е честотата в страните без въведена задължителна имунизация срещу заушка.

Причинител на епидемичния паротит е Virus Parotitidis, малък РНК вирус, представител на семейството на парамиксовирусите. Болестта принадлежи към типичните капкови инфекции, като основният механизъм за предаване на заразяването е по въздушно-капков път. Възможно е инфектиране и при контакт с контаминирани със слюнка предмети, прибори, повърхности, както и предаване по вертикален път от инфектирана майка през съдовете на плацентата.

Инкубационният период варира в широки граници при отделните пациенти, обикновено е между 2 и 4 седмици, като пациентите са заразни средно 6 дни преди и 9 дни след появата на първите симптоми.

Характерните признаци при заушка включват:

• грипоподобни оплаквания: катарална ангина, висока температура, болки в мускулите и ставите, слабост, намален апетит, главоболие
• паротит: възпаление на една, а в някои случаи и на двете околоушни слюнчени жлези с развитие на оток в областта, болезненост, болки при преглъщане и дъвчене
• орхит: при около една трета от засегнатите момчета процесът засяга единия или двата тестиса с развитие на възпаление и орхит. Засегнатият тестис е оточен с двукратно, дори трикратно увеличение на размерите, силно болезнен

Диагнозата се предполага въз основа на подробната анамнеза, епидемиологични данни за контакт с болен, субективни оплаквания и характерни физикални находки, като се потвърждава с подходящи серологични изследвания. При необходимост се назначават допълнителни лабораторни и образни изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза.

Сред едни от най-честите усложнения след преболедуване от заушка се включват:

• стерилитет: тежко протичащ орхит с дегенеративни и атрофични изменения може да причини азооспермия и стерилитет в дългосрочен план
• неврологични усложнения: в близкото минало заушката е причинявала около 10 процента от случаите на менингит и около една трета от случаите на енцефалит. Към днешна дата неврологичните усложнения са редки, но потенциално сериозни
• други усложнения: при засягане на други органи и структури се развива характерно възпаление, като е възможно развитие на оофорит при ангажиране на яйчниците, миокардит при засягане на сърдечния мускул, артрит при засягане на ставите и други

Липсва специфично лечение на заушка, като целта на терапията е облекчаване на симптоматиката, подобряване на комфорта и ускоряване на възстановителния процес:

• симптоматично лечение: обикновено се прилагат подходящи обезболяващи, противовъзпалителни и температуропонижаващи средства, витамини, а при риск от усложнения могат да се включат кортикостероиди и подходящи антибиотици
• общи мерки: препоръчва се изолация на засегнатите, постелен режим, адекватна хидратация, прием на течно-кашава храна, а при засягане на тестисите може да се приложи и повдигаща превръзка за облекчаване на болките

Единственият доказан, ефективен и сигурен метод за предпазване от заушка е чрез имунизация с комбинираната тривалентна ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Първата доза се поставя между 12 и 15 месеца, а втората при навършване на 12 години. Рискът от странични ефекти и алергични реакции е изключително нисък.

При наличие на противопоказания за поставяне на ваксината се препоръчват някои общи мерки за предпазване, като избягване на контакт с болни лица, използване на лични предпазни средства, мерки за подсилване на имунната защита и други.