6. Усложнения при запек

Постоянното напрягане, повишеното налягане в аноректалната област и постоянният дискомфорт, свързан със затрудненото преминаване на изпражненията, може да причини болка и ректално кървене.

В някои случаи кървенето е резултат от малко разкъсване около ануса (формиране на анална фисура), но е по-често в резултат на хемороиди. Хемороидите са подути кръвоносни съдове, които се формират в ректума и ануса. Освен кървене, хемороидите могат да причинят болка, сърбеж около ануса и подуване в областта.

При наличие на кървене от ректума се препоръчва своевременно посещение на специалист с цел изясняване на причините, довели до кървенето, определяне на неговата тежест и особености.

Аналната фисура представлява разкъсване на аналната лигавица, настъпило по време на принудително преминаване на големи и твърди изпражнения.

След разкъсването може да се почувства силна болка, продължаваща няколко часа и да се установи кръв върху изпражненията или по тоалетната хартия. Болката и кървенето по време на дефекацията могат да се запазят в продължение на няколко седмици.

Аналната фисура подлежи на ефективно и в сравнително кратки срокове консервативно лечение, като се препоръчва то да стартира възможно най-рано с цел предотвратяване риска от допълнителни усложнения (например инфектиране при проникване на патогенна флора).

Хемороидите са едно от най-често описваните в клиничната практика усложнения на запека. Те представляват подути и възпалени съдове на ануса, локализирани в аноректалната област.

Хемороидите могат да бъдат вътрешни или външни, като ралзиките са не само по отношение на локализацията им, но и в клиничната изява и терапевтичния подход. Те понякога могат да се развият незабелязано и дълго време да протичат безсимптомно или с незначителни, подценявани от пациентите прояви. Почти винаги хемороидите при персистираща констипация стават подути, болезнени, пулсиращи, раздразнени, сърбящи и кървящи.

Вътрешните хемороиди могат да причинят появата на яркочервена кръв след дефекация, а за външните хемороиди са характерни симптоми като досаден сърбеж, парене и болка.

Лечението на хемороидите зависи от тяхната тежест, като колкото по-рано стартира, толкова по-висока е неговата успеваемост, въпреки което при част от пациентите в крайна сметка се налага хирургична намеса.

Хроничният запек може да увеличи риска от развитие на фекално задръстване, което се получава при натрупване на сухи, твърди изпражнения в ректума.

Една от основните роли на дебелото черво е да дехидратира хранителните остатъци с цел да абсорбира необходимата вода и минерали. Ако изпражнението не бъде евакуирано, то ще става все по-сухо, което е и в основата на един от механизмите за възникване на констипацията. В даден момент може да се формира твърдо, неподвижно образувание в дебелото черво и така се развива фекалното задръстване.

При поява на фекално задръстване е много малко вероятно пострадалият да бъде в състояние да изхвърли изпражненията по естествен път чрез акта на дефекация и обикновено става причина за медицинска намеса от различен порядък (назначаване на подходящи, силно и агресивно действащи лаксативни средства в различни лекарствени форми).

Фекалното задръстване не е много често срещано при по-младото население, но увеличава честотата си значително с напредване на възрастта, роля за което играят комплексни фактори, включително и тези, допринасящи за развитието на коснтипацията.

Фекалното задръстване влошава значително запека, тъй като затруднява преминаването на изпражненията и отпадните продукти през ануса поради обструкцията.

Наличието на фекално задръстване може да доведе до редица други, допълнителни усложнения, които могат да включват подуване на ректума, загуба на усещане в и около ануса, чревна инконтиненция (парадоксална реакция, при която се наблюдава неконтролируемо изпускане на меки или течни изпражнения), различно по тежест кървене от ануса, ректален пролапс.

Фекалното задръстване обикновено се лекува с лаксативни медикаменти, а в някои случаи могат да бъдат използвани и супозитории (анални свещички) и мини клизми.

Хората с хроничен запек могат да използват лаксативи за провокиране на дефекация. Въпреки че тези лекарства са изключително ефективни за периодична употреба, обичайното им и продължително използване може да доведе до развитие на зависимост и състояние, известно като синдром на ленивите черва.

Синдромът на ленивите черва се развива, когато интестиналният тракт преустанови нормалното си функциониране, изисквайки лаксативи за подпомагане на нормална дефекация. Настъпва парадоксален ефект, при който употребата на лекарства, предназнчени да лекуват запек, всъщност започват да го провокират. В допълнение, персистиращата употреба на лаксативи може да доведе до други усложнения, нарушавайки нормалната функционална активност на стомашно-чревния тракт и причинявайки лошо усвояване на витамини, минерали и хранителни вещества.

Подуване и силна болка, обикновено в долната лява част на корема, могат да бъдат провокирани от повишено образуване на газове от нормалните чревни бактерии, които разграждат фибрите в изпражненията, заседнали в дебелото черво. Лявата част на корема е раздута и обикновено е чувствителна при докосване.

Лечението на това усложнение на констипацията обикновено се осъщесвява с консервативни мерки след преустановяване употребата на лаксативи и предприемане на необходимите мерки за ускоряване на метаболизма по естествен път.

Ректалният пролапс предствлява изпадане на част от дебелото черво през аналния отвор по време на дефекация. Обикновено ректалният пролапс се проявява като усложнение на продължителна констипация при по-възрастните хора с хроничен запек, които имат отслабени мускули на тазовото дъно, при значително напрягане по време на дефекация.

Рискова група са и бебетата и малките деца, при които мускулатурата, отговорна за контракцията и релаксацията при осъществяване акта на дефекация, не е напълно развита и все още е слаба. При тях, за разлика от възрастните пациенти, състоянието обикновено е бързопреходно и не налага специфична терапевтична намеса (лечението на запека води до овладяване на състоянието).

Ректоцеле, най-често възникващо при жени след менопауза, представлява вдаване на ректума напред към влагалището. Състоянието се нарича още проктоцеле, пролапс на задна вагинална стена, както и хернииране на ректума към вагината.

Сред водещите фактори, предразполагащи неговото развитие, се включват инволютивните промени, настъпващи с напредване на върастта, родов травматизъм, конгенитални причини (например при астеничен хабитус, генетична предиспозиция, вродена слабост на мускулатурата), както и повишено интраабдоминално (вътрекоремно) налягане в резултат от хронична констипация, тежко физическо натоварване, затлъстяване, наличие на обем заемащи процеси в малкия таз и корема.

Ректоцеле само по себе си може да доведе до констипация, но може и да се развие като усложнение на подлежаща хронична констипация, като се препоръчва навременна терапия с общи, симптоматични консервативни и оперативни методи.

Фекалната инконтиненция е едно от най-неприятните, дискомфортни и унизителни усложнения на запека. Фекална инконтиненция възниква, когато настъпи загуба на способността за контрол над чревните мускули (неволево изпускане на фекални маси и газове).

Последната част на дебелото черво, по-специално ануса, не е достатъчно тонична, за да задържи изпражненията и газовете вътре. Това води до неволно преминаване на фекален материал, като може да варира от спорадично изпускане на малко количество изпражнения или газ до цялостна дефекация.

Основната причина е хроничният запек и постоянното разтягане на аналните мускули, което води до загуба на тонус и еластичност.

Усложненията на запека могат да бъдат породени от психологическо естество, като подобна реакция се наблюдава по-често при малки деца със запек. След като премине през няколко болезнени пристъпа, страхът, създаден от очакването на следващата болезнена дефекация, може да създаде проблем и да провокира въздържание.

Блокажът е психологически, тъй като няма физиологичен проблем, който да предотвратява движението навън на изпражненията в дебелото черво, а е налице потискане на желанието за дефекация.

Състоянието е особено деликатно, тъй като е необходим внимателен и строго индивидуален подход при всеки отделен пациент, а ако не се лекува, може да доведе до развитие на фекално задръстване.

Когато дете страда от запек и болезнена дефекация за известно време, то може да развие състояние, наречено енкопреза.

Енкопрезата представлява комбинация от неконтролирано фекално зацапване с констипация (понякога с фекално задръстване) и страх от ходене до тоалетна. По същество се смята, че състоянието се дължи на поведенчески и емоционални разстройства, като се проявява с непроизволна дефекация при деца над две години с волево или неволево изпускане на фекални маси на неподходящи за целта места.

Лечението е комплексно и в много от случаите налага намесата на психолог.

Постоянно повишеното налягане в аноректалната област, напъването и затруднената дефекация водят до повишен риск от отслабване на мускулите на тазовото дъно, което от своя страна увеличава риска от неволно изпускане на урина (инконтиненция на урина), особено при кашляне, смях или кихане.

По-често състоянието се развива при лица в напреднала вързаст, жени след менопауза, при наличие на други подлежащи заболявания с различна етиология (например при асцит, обем заемащи процеси в коремната или тазовата област, урологични заболявания и други).